Водещ: Сега при мен е д-р Галя Кондева – служебен министър на здравеопазването. Здравейте! Д-р Галя Кондева: Здравейте! Водещ: Докторе, Вие сте лекар от 30 години ми казахте. Д-р Галя Кондева: Да, повече от 30 вече. Водещ: Не сте спирали да практикувате? Д-р Галя Кондева: Имало е периоди в практиката ми, в които съм заемала административни позиции, но пак в областта на здравеопазването. Водещ: Т.е. може най-спокойно сега… Д-р Галя Кондева: Но преобладава лекарската ми практика. Водещ: Добре. Докато сме на темата „Коклюш, епидемия и т.н.“, защо сега? Всъщност тази дезинформация около ваксините за COVID ли повлия на имунизационните намерения на част от българското население и в Европа като цяло или причината е друга, че се наруши този имунизационен календар по време на COVID? Д-р Галя Кондева: Обществото все още е много чувствително след COVID-19 на теми като „Пандемия“, „Епидемия“ и затова ние много внимаваме какви послания ще дадем към това общество. Водещ: Очаквано, да, и логично. Д-р Галя Кондева: Да. За нас е важно хората да бъдат информирани за коклюш, за симптомите, за възможните усложнения, но в никакъв случай не искаме, и затова и работим в тази посока, да се всява паника сред населението. Коклюшът не е ново заболяване. Епидемиолозите години наред го наблюдават и регистрират съответно пикови… Водещ: Добре, кога беше последният пик, като казвате, че не е ново? Д-р Галя Кондева: Ами, 2007, 2017 г. Водещ: 2007 г.? Галя Кондева: Да. Водещ: Сега сме 2024 г. – за едно цяло поколение си е ново заболяване, като се замисли човек. Галя Кондева: Не е. Последният по-сериозен пик. Реално през три до пет години се наблюдава тенденция на нарастване. Водещ: Нарастване. Д-р Галя Кондева: Да, от лятото на 2023 г. се наблюдава значително нарастване на броя на случаите в много от страните в Европа. Водещ: А защо? То тръгна от Европа първо. Аз помня, миналата…

Водеща: Започваме един много важен разговор, свързан със здравеопазването, защото – да, видяхме изключителното напрежение във вчерашния ден в парламентарната зала, коментирахме го преди малко с нашите анализатори в студиото. На фона обаче на това напрежение в парламента депутатите все пак гласуваха бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на второ четене с много важни неща в него. Рекордни приходи и трансфери са заложени, над очакваното дори за някои от народните представители. Предвидените здравноосигурителни приходи, естествено, са повече и вноските са половината от този бюджет. Но като говорим за пари е важно да видим и за какви политики те ще бъдат разпределени. Именно за това ще говорим в следващите минути със заместник-министъра на здравеопазването доц. Михаил Околийски. Здравейте, добро утро. Доц. Михаил Околийски: Здравейте. Добро утро. Водещ: Здравейте. Водеща: Обобщих атмосферата, в която беше приет този бюджет. Две неща обаче останаха като критика, доц. Околийски, и ми се иска да ги коментираме с вас – сред врявата в Народното събрание вчера, казаха се, се прокараха неща, които не биваше. А именно: няма да има вече мораториум за финансирането на нови болници и медицински дейности през следващата година. Грешно или правилно е това решение на депутатите? Доц. Михаил Околийски: Това е изключително непоследователно решение, защото беше съгласувано преди това с основните ни политически партньори и след това не беше гласувано в зала. А това е един от начините този рекорден бюджет да бъде разходван по най-ефективния начин, а не да се разкриват нови и нови болници с трикове, като други адреси – същата болница, само че с друг адрес, за да може да се разпределя този ресурс на все повече и повече „играчи“. Ние имаме твърде много болници – те са над 320. В Австрия, която е сравнима като население, има 70 болници. И в този момент, вместо всички партньори да се обединят…

Линк към интервюто на проф. Илко Гетов за "Тази сутрин", БТВ   Водещ: Ние продължаваме с още напрежение, но то е в друга сфера, сферата на здравеопазването. Директорът на многопрофилната болница във Враца подаде оставка след масовото напускане на медици от детското отделение. Ситуацията предизвика спешна среща със здравния министър, а сега в студиото е неговият заместник проф. Илко Гетов. Добро утро. Проф. Илко Гетов: Добро утро. Водещ: Преминаваме към наистина друг проблем, чухме преди малко какво се случва в МВР, но при вас ситуацията също не изглежда никак лека. Ако говорим конкретно за Враца, за болницата във Враца, вчера чух думите на здравния министър, на този етап ще закърпим положението. Какво означава закърпване на положението и всъщност ще се реши ли тази криза с педиатри във Враца? Проф. Илко Гетов: Ами на този етап доколкото знам след поредица срещи с всички институции – кмет, областна управа, на лекарите, персонала на лечебното заведение, ще бъде продължена работата му, като, разбира се, ще се търсят устойчиви варианти за решаване на подобни кризи и в бъдеще. Министърът не е приел оставката на директора на лечебното заведение, така че с общи усилия се надяваме нещата да бъдат стабилизирани. Но това е един сериозен симптоматичен проблем с лекарите от различни специалности, в това число и педиатрите, които са твърде неравномерно разпределени и концентрирани… Водещ: И не са добре заплатени също, както те казват. Проф. Илко Гетов: …И недобре заплатени, и при недостатъчно добри условия, включително в Плана за възстановяване и устойчивост има предвидени средства за обновяване, за апаратура на детските отделения. Тоест правят се необходимите стъпки, но както виждате нещата са, ако мога да кажа и наследство, което сме получили. Водещ: Как ще бъдат накарани лекари да отидат във Враца, лекари да речем от София, педиатри, които да отидат от София да работят там, защото доколкото…

– Проф. Гетов, настоящият екип на МЗ си постави за цел да намали доплащането от джоба на пациентите за лекарства. От кои медикаменти ще започнете и по какъв начин ще стане това? – Да, доплащането за лекарства е сериозен проблем в България, защото българските пациенти са едни от доплащащите най-много в Европейския съюз. Идеята ни е със следващия бюджет на Здравната каса за 2024 г. да бъдат увеличени нивата на реимбурсиране на определени групи лекарства за социално значими заболявания. На този етап не бих могъл да дам конкретика, тъй като още не се работи по бюджета за 2024 г. Но така или иначе доплащането за лекарства е един от приоритетите на министър Христо Хинков и целия ни екип. Това може да стане чрез различни политики: намаляване процента на реимбурсиране, редуциране на ДДС за лекарствата, въвеждането на някакви прогенерични мерки. Нека не влизаме на този етап в детайли, ще информираме когато сме готови със съответния проект. Но идеята е от 2024 г. да има такъв пакет с мерки по подобие на пакета за разширяване на профилактиката и скрининга на социално значими заболявания, т.е. това ще са едни от основните политики, които ще се следват с бюджета за следващата година. – Кога планирате отпускането на антибиотици да стане задължително само с електронни рецепти и предвижда ли се това и за други лекарства, които сега се предписват и отпускат с хартиени бели рецепти? Това е залегнало в управленската програма на правителството. На първо място: въвеждане на задължително електронно предписание за всички антимикробни средства, не само антибиотиците. Това е мярка и по стратегията за намаляване на антимикробната резистентност. Това, което обмисляме в момента е въвеждане на електронно предписание и за някои възрастови групи, като например деца. Но все още не е решено за деца до колко годишна възраст. Това вероятно ще се случи също от…

Линк към интервюто на министър Хинков за „Събуди се“, Нова ТВ   Водещ: В студиото влиза новият здравен министър, точно 13 дни след встъпването си в длъжност. За наследството в здравеопазването и кои ще са първите задачи на проф. Христо Хинков, сега ще разберем от него. Той вече е и в студиото на „Събуди се“. Здравейте и добре дошли. Проф. Христо Хинков: Здравейте и добро утро. Водещ: Преди да се потопим в здравните проблеми и да направим дисекция на всичко това, което открихте и върху което ще работите, виждате каква е ситуацията в момента в Северозападна България – наводнени къщи, нарушена инфраструктура. Какви са мерките на правителството? Проф. Христо Хинков: Мерките на правителството са комплексни като има съответната йерархия – на първо място трябва да се подпомогне с необходимите дейности, свързани с отводняването, с почистването, след като се оттеглят водите. От наша страна, от Министерство на здравеопазването ние сме дали предписание на РЗИ-тата, основно в област Монтана, в Ботевград и други части на Софийска област. Водещ: Всъщност вчера тук при нас беше и проф. Кантарджиев, той точно за това предупреди, че е възможно след като се оттегли водата, да се появят зарази. Предвижда ли се дезинфекция и какви мерки се взимат в тази насока? Проф. Христо Хинков: Това е стандартна процедура. Винаги след каквото и да е наводнение, след като се изчистят наносите, се провеждат дезинфекция, дератизация и дезинсекция – всичко което може да създаде условия за зараза. Като се предвиждат дезинфекционни разтвори, които да са правилно приготвени, защото понякога те не са в необходимото качество да могат да свършат работа. Водещ: Тоест здравните инспекции стриктно ще следят за това дезинфекцията да се прилага по правила. От вчера обаче правителството съобщи за опасност от преливането на язовир „Огоста“, казаха, че има и готовност за евакуация на населението, разбрахме, че и премиерът малко по-късно…