Туберкулозата, наричана едно време и охтика, през миналите столетия е била една от най-опасните инфекциозни болести, която намирала отражение дори и в много литературни и музикални произведения. Била е предимно болест на бедните хора, тъй като недохранването и липсата на хигиенични условия благоприятствуват избухването и разпространението на това страдание.
Причинител на туберкулозата е един много жизнеспособен бактерий, който бил открит преди около 100 години от Роберт Кох, основоположника на съвременната бактериология (впрочем по тази причина в много страни туберкулозата се означава като болест на Кох). Туберкулозата напада не само белите дробове, но белодробната туберкулоза има несъмнено най-голямо значение.
Навлезлите в белия дроб бактерии най-напред създаваха възпалително огнище, разрушаваха тъканите около това място и продължаваха бавно да се размножават. Засягаха се и близките лимфни възли. Организмът се бореше срещу тези нашественици. Той един вид ги инкапсулираше, а в загиналите тъкани се отлагаше калций. При благоприятно протичане (силен организъм) образуваните антитела бяха достатъчни, за да се справят с нови бактерии. В случай на неуспех бактериите в белодробното огнище вземаха превес. От този първичен ефект в организма се разпръскваха нови и нови причинители, поселяваха се в други белодробни алвеоли, заболяваха и други участъци на белия дроб и защитните сили на организма отслабваха все повече. След стопяване на белодробна тъкан се създаваха кухини (каверни), при което понякога се засягаха и кръвоносни съдове, така че се получаваха тежки кръвоизливи. С напредване на болестта пациентът отпадаше все повече (охтика). Описваме тези симптоми в минало време, защото у нас такива тежки, нелекувани случаи практически вече не се срещат. Наистина туберкулозата още не е съвсем изкоренена, въпреки че е станала много по-рядка и годишно се лекуват само около 6000 души.
Това постижение е резултат от всеобщото социално развитие, но то несъмнено се дължи и на редовната предпазна имунизация, която се провежда още при новороденото с отслабен туберкулозен щам (имунизация БЦЖ), който предизвиква образуването на антитела още през първата седмица от живота на детето. Ако по-късно кърмачето се срещне с болестотворни туберкулозни причинители (това днес става много по-рядко поради малкия брой болни), то вече притежава в достатъчно количество специфични антитела.
Болестите, които се срещат все по-рядко, крият и известна опасност: започваме да ги забравяме. Но туберкулозата още не е изчезнала. При стари хора поради намаляване на защитните сили една туберкулоза може да пламне отново. Чести нощни изпотявания (малки температурни вълни), постоянна кашлица с храчки, намалена работоспособност и други подобни общи симптоми са подозрителни и за туберкулоза. В такъв случай диагнозата е лесна: един прост рентгенов преглед и изследването на храчките, които се обработват по специален начин, за да се култивират отделните бактерии, бързо решават въпроса. Лечението на туберкулозата днес става с много ефективни и сигурни медикаменти.
Терапевтично изключване на цяла една белодробна половина (пневмоторакс) днес вече не е необходимо.
Белодробна туберкулоза
(Общо посещения 10 пъти, 1 пъти днес)