– Доц. Мавров, от години системата на ТЕЛК боледува, колко е тежко състоянието ѝ, има ли шанс да бъде излекувана? – За съжаление, заварихме системата на ТЕЛК в изключително тежко състояние. Може би трябва да кажем, че на нея ѝ трябваха и все още ѝ трябват неотложни или по-скоро спешни и интензивни грижи. Ако се поставя в ролята на лекар, бих казал, че много от органите на този пациент почти бяха отказали да функционират. – Какво заварихте? – Изключително дълго забавяне в работата на комисиите. Установиха се случаи и ТЕЛК-ове, при които това забавяне достигаше 3-4 години. Второ – установихме значителна продължителност на процедурите по обжалване на решенията на ТЕЛК, като НЕЛК връща решенията и не се произнася окончателно. Понякога прехвърлянето на топката между ТЕЛК и НЕЛК продължава повече от 1 година. Значително забавяне установихме дори при самото съобщаване на решенията. Има случаи, при които комисията се е произнесла и са изминали 3-4 месеца, а болният още не е получил експертното решение. Кадровият дефицит в самите ТЕЛК-ове продължава. Това се дължи на сравнително по-ниското заплащане и непривлекателността на самата работа в комисиите. Като сериозен проблем установихме и недостатъчната осведоменост на лицата за хода на производствата пред органите на медицинската експертиза. – Как ще решите тези проблеми? – Това състояние очакваме да се преодолее с дигитализацията на процесите в системата на ТЕЛК. Но успоредно с това предприехме действия за увеличаване на парите за дейността на комисиите и за промени в нормативната уредба, с които на първо място да разрешим най-наболелите организационни проблеми. – Как дигитализацията на медицинската експертиза ще подобри системата? – Дигитализация е въвеждането на новите електронни технологии в комуникацията и организацията на медицинската експертиза. Ускоряването на този процес е от стратегическо значение за системата и за това гражданите, които се обръщат към ТЕЛК и към другите административни органи, да получават…

Линк към интервюто на заместник-министър Ивкова в „Нещо повече“, БНР   Водещ: Как на този етап България ще се включи със здравна помощ към Турция и към Сирия? Репортерът Елена Бейкова покани заместник-министъра на здравеопазването Катя Ивкова. Елена Бейкова също е в студиото на „Нещо повече“. Здравейте и на двете. Репортер: Добър ден. Катя Ивкова: Добър ден. Водещ: Дали успяха българските медици да стигнат до болниците в Турция е първият въпрос от мен? Катя Ивкова: Както знаете, до турската страна официално е заявено, че България има готовност да изпрати български медицински екип, който да окаже спешна медицинска помощ на пострадалите от земетресенията в знак на солидарност и съпричастност. И ако ми позволите, бих искала да благодаря специално на българските медици, които през изминалата седмица заявиха желание да бъдат включени в този медицински екип, който е готов да бъде изпратен в Турция. Продължаваме всеки ден да получаваме заявления за включване в медицинския екип. Още веднъж българските медицински кадри доказаха високата хуманност на тяхната професия. Турската страна, разбира се, е наясно с готовността на българската страда да окаже подкрепа. Очакваме да получим информация за готовността на турската страна да приеме тази подкрепа. На място поддържаме контакт чрез Посолството на Република България в Република Турция и понастоящем очакваме отговор относно логистиката на място, за да бъде възможно изпращането на медицински екип на определена от турската страна локация и при създадена координация на място, разбира се. Това е към момента информацията, която мога да споделя. Очакваме от турска страна да ни подадат информация кога можем да изпратим нашия медицински екип и съответно къде точно, коя ще бъде локацията, която ще ни бъде посочена, и каква ще бъде създадената координация на място. Репортер: Г-жо Ивкова, можете ли да кажете до момента колко лекари вече са в този доброволен екип, който е в готовност да замине? Какви…

– Доц. Мавров, напоследък зачестиха репортажите за недостиг на определени медикаменти. Липсват ли в аптеките животоспасяващи лекарства?
– Може би имате предвид сигналите за липса на някои антикоагуланти, тъй като в последните дни за тях постъпиха запитвания чрез медиите. Недостиг на “Фраксипарин” има от близо 2 г., а в последните месеци се наблюдава и забавяне в доставките за вътрешния пазар. Но не можем да говорим за пълна липса на лекарства или за криза в осигуряването им. Мрежата разполагаше с “Клексан”, който е с идентично действие. В края на годината в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) постъпиха уведомления за временно преустановяване на продажбите на Фраксипарин, в които притежателят на разрешенията за употреба посочва, че причината е свързана с производствени проблеми на компанията. Това са обстоятелства, които не може да бъдат предвидени от регулаторните органи и от участниците на пазара. Няколко дни по-късно стана ясно, че складовата и аптечната мрежа вече разполагат с достатъчно количество и от двата продукта, така че на този етап не установяваме недостиг на тези антикоагуланти. За много продукти пък се оказа, че внесените количества за България са по-големи в сравнение с предходните години. Такава е ситуацията с лекарствения продукт “Оземпик”, при който се наблюдава повишаващо се потребление. Но имаше и продукти като “Новорапид”, за които регулярното количество за България беше намалено от вносителя. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) няколко пъти съобщава за очакван временен недостиг на лекарствени продукти. За много от държавите в ЕС се коментира дефицит на повече от 500-600 лекарствени продукта. Осигуряването на достатъчна наличност от лекарства е ключов приоритет за ЕМА. Ситуацията с липсата на редица медикаменти в почти всички държави на Европейския съюз ни кара да бъдем особено бдителни и да се ангажираме много по-активно с темата. 
– Може ли да говорим за лекарствена криза в ЕС и на какво се дължи? Може ли да засегне…

Водещ: След десетилетия на очакване служебното правителство избра терен в „Горна баня“ за строеж на Националната детска болница. Сега репортерът ни Юлиян Стоянов е на място. Това ли е теренът, където ще бъде построена Националната детска болница? Репортер: Намирам се точно на мястото, където би трябвало да бъде модерната европейска детска болница – такава, каквато всички български деца, които имат нужда от лечение, заслужават. Така че това е теренът – около 40 дка. Амбицията на служебното правителство е освен да има детска болница тук да има и рехабилитационен център, и хотел за родители, които да има къде да отседнат, когато децата им са тук на лечение. В момента все още тук всичко е на ниво идея. Виждате какъв е и пътят дотук – все още е черен път, но кметът на района казва, че все пак този проект ще облагороди малко терена. Но хубавото е, че има и достъп до метро. Проверих преди да дойдем – тук наблизо е метростанция „Горна баня“, на около 7 минути пеша. Също така до тук идва и автобус 111. Все пак в социалните мрежи се разрази и спор дали тук е правилното място, дали е достатъчно комуникативно мястото да има такава болница, дали има нужната инфраструктура. Но поне това, което можем да видим засега, е, че е достъпно за родителите, които някой ден ще могат да идват тук, на място. Целият проект ще бъде обявен за приоритетен, от национално значение, за да се ускори процедурата му. Служебното правителство направи избор между пет терена и се спря на този. Единственото, което знаем, е, че по средата на терена е имало частен имот, но все пак са се разбрали със собственика да му бъде дадено друго място, в края на терена, за да може да се построи тази болница. Но все пак, пак казвам, че и друг…

Линк към интервюто на министър Меджидиев в БНР, „Неделя 150“   Водещ: В „Неделя 150“ имаме връзка с министъра на здравеопазването в служебния кабинет Асен Меджидиев. Добър ден, д-р Меджидиев. Асен Меджидиев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели. Водещ: През седмицата станахме свидетели на протести на медици от Спешната помощ, на медицински сестри в градове в България. Общо взето искането е да бъде изпълнено обещанието, дадено от страна, казвам най-общо, на държавата към медиците да им бъдат увеличени заплатите. Вие обаче вчера или онзи ден излязохте с една позиция – Министерството на здравеопазването, че министърът на здравеопазването не отговаря еднолично за увеличението на тези заплати. И все пак исканията са адресирани към Вас, г-н Меджидиев. Асен Меджидиев: Ние направихме и правим в момента огромни усилия, за да помогнем на колегите с увеличение на заплатите им и с достойно възнаграждение на техния труд. Както знаете, преди около месец с Министерството на финансите отделихме един ресурс от 10 милиона лева специално за спешната помощ, с който да компенсираме това, което не е заложено от предишното правителство, тъй като при предишното правителство, с отделени едни пари през юли месец, целта е била да се постигнат праговете на увеличение на заплатите в спешната помощ, реално не е осъществено, тъй като те до май месец са получавали пари по повод извънредната епидемична обстановка като добавки. С даването на допълнителните средства не е постигнат прага. Ние затова компенсирахме, тъй като още нямаме бюджет, с тези средства поне за последните три месеца от годината до гласуването на нов бюджет да бъдат изравнени тези прагове, като парите ги разпределихме включително и за шофьори, лекарски специалисти, парамедици, медицински сестри и лекари. Като съответно заложихме и в новия бюджет един ресурс от над 55 милиона лева за трайно и устойчиво увеличение на заплатите за следващата година. Водещ: За спешната…

Линк към интервюто на министър Меджидиев в БНР, „Неделя 150“   "Заложихме в Бюджет 2023 ресурс от над 55 млн. лева за трайно и устойчиво увеличение на заплатите в Спешна помощ и РЗИ. … Проблем е в предизборните афиши на предишното правителство, че са увеличени заплатите на лекарите и на медицинските сестри. Това е абсолютен популизъм, не е осигуряван никакъв финансов ресурс. Не може да се говори за увеличение, дадено от правителството. Увеличението на клиничните пътеки беше договорено през май миналата година от БЛС и УС на НЗОК, не е на правителствено ниво. Решението на министъра на здравеопазването и предишното правителство да се намесят и да наложат по императивен начин правила за определяне на работна заплата не е финансово аргументирано. То не кореспондира с действащата нормативна уредба. Съгласно Закона за лечебните заведения, министърът на здравеопазването не може да влияе върху формирането на трудовите възнаграждения на хората, които работят в болниците". Това заяви пред БНР министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. Екипът на Министерството на здравеопазването подкрепя изцяло исканията за увеличение на заплатите и търсим устойчиви решения за повишаването им, категоричен беше той. "Работим по проект за Наредба за остойностяване на лекарския и сестринския труд и за въвеждане на правила за формиране на работната заплата. Това е основното и водещото и през последните 10 г. нито един екип на МЗ не е направил". По думите на министъра на здравеопазването в момента се водят преговори за корекция в клиничните пътеки, тъй като увеличените от 25% е дадено с разчет за изтичащата година: "Искаме увеличението, което ще се получи, да е трайно и устойчиво. То да обхване и последните два месеца на годината и устойчиво да остане за цялата 2023 г., за да могат болниците да получат ресурса, с който да имат възможността да увеличат възнагражденията на лекари, медицински сестри и персонала на болниците. Очаквам до 20 дни да се…

Линк към интервюто на министър Меджидиев за SKENER.NEWS   Ще получат ли най-после лекарите и сестрите достойно заплащане за труда си, как да задържим младите медици в страната, от какво са недоволни пациентите, как ще се помогне на закъсалите болници, готова ли е системата за евентуална по-тежка COVID вълна и ще започне ли спокойно новата учебна година – говори служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев. Д-р Меджидиев, една от най-сериозните заявки, които направихте при встъпването си в длъжност беше за остойностяване на труда на лекарите и сестрите в клиничните пътеки. След месец начело на Министерството на здравеопазването може ли да се похвалите с напредък, така че медиците най-после да получат достойни възнаграждения? – Това е една от най-отговорните задачи, които поех. Този проблем стои от години и никой не намираше смелостта дори да стартира неговото решаване. Има експерти в България, които обаче са работили по такова остойностяване, има и европейски модели, така че ние ще ползваме този опит. Създадохме работна група и вече сме предприели конкретни стъпки по изготвяне на проект на наредба. Поставил съм изискване той да е готов до началото на октомври. Тогава ще разширим кръга от експерти, които да се включат в работната група и всички заедно да го огледаме, така че при първа възможност, когато има работещ парламент, да го внесем за разглеждане в ресорната комисия. Много критерии и коефициенти се разработват и от МЗ, МТСП, МФ, синдикати. Без да влизам в сложната формула на готвената методика ще кажа, че със сигурност лекарите и сестрите не само ще са удовлетворени, но и ще се създаде ред, така че медиците във всички нива на здравеопазването да имат сигурност за своите доходи, а надявам се ще има и самоконтрол от страна на директорите в разходите за заплати.  – Алармирахте за сериозно забавяне на големия европейски проект за модернизацията на спешната…

Линк към интервюто на министър Меджидиев в БТВ, "Лице в лице"   Водещ: Темата за необходимостта от нови COVID мерки ще е част от първото интервю на новия служебен здравен министър Асен Меджидиев, който вече е в студиото. Здравейте. Д-р Асен Меджидиев: Здравейте. Благодаря за поканата. Водещ: Буквално преди минути излезе една заповед на здравното министерство, която вие сте разписал. И тя засяга именно COVID мерките. Какво ново се въвежда, отпадат ли определени мерки? Д-р Асен Меджидиев: Мога ли да започна с целите, които като здравен министър съм си поставил? Поради краткия мандат, през който имам възможност да управлявам Министерството на здравеопазването като служебен министър, основната цел на МЗ е да създадем комфорт, да подобрим състоянието на здравната система. Тъй като заварих системата в такъв момент, в който имаше покачване на заболеваемостта от COVID, работим за справяне с настоящата вълна и за подготвянето на здравната система за евентуални по-сериозни такива, с огромно пожелание към всички, към цялото общество, към лекари, към пациенти, към всички нас – да нямаме такава. И почти съм убеден, че дори да има такава, тя няма да бъде с тежестта на предходните. От 7 дни съм министър на здравеопазването и с екипа ми денонощно работим за подготовка на лечебните заведения. Осигуряваме им интензивни легла, осигуряваме сигурен прием на болните, ако се наложи такъв, така че населението да бъде максимално спокойно и хората да не мислят за това, което е наш ангажимент. Водещ: В последните дни обаче, сигурно виждате и репортажи, хора, които обикалят болниците и не могат да намерят място в тях. Има отказ с различни мотиви. Д-р Асен Меджидиев: Тук не съм съгласен напълно с Вас, тъй като след като поехме МЗ, веднага първата ни мярка беше за постоянен телефон за връзка директно с мен, ако има нехоспитализиран човек. Водещ: Имаше такъв сюжет в медиите и днес…