Неврит
В това понятие (-ит = възпаление) се обединяват възпалителните изменения на периферните нерви от различни причини. В зависимост от вида и локализацията на нерва възникват болки (нервна болка) и функционални нарушения (сетивни смущения, парализи). Типичен пример за едно много болезнено възпаление на нерв е ишиасът (неправилно отъждествяван понякога със „секването в кръста“, дисковата херния).
Невралгия
По причини и оплаквания тази нервна увреда прилича на неврита, но тук възпалителните изменения не винаги се доказват така отчетливо. Невралгия може да възникне при процеси, които заемат място (тумори), нарушения в храненето, липса на витамини и по много други причини. Една много известна форма е силно болезнената невралгия на троичния нерв (тригеминусова невралгия). Болките в рамото и ръката също така не винаги се обуславят от увреждания на сърдечния мускул, а понякога представляват невралгични болки. Опасващи болки в гръдните нерви често пъти се явяват като последствие от един херпес зостер. Невралгични болки се причиняват понякога и от изменения в гръбначния стълб около отворите, от които излизат нервите.
Неврастения
Това понятие всъщност означава „нервна слабост“. То не може да се дефинира много точно и би трябвало да се избягва, защото съдържанието му е неясно.
Парализи
Прерязваното на нервни пътища или разрушаването на ганглиеви клетки прекъсва нормалния „ток“. Като резултат от това в областта на моторните нерви възникват парализи, т.е. волевите мускулни движения стават невъзможни. Важно е да се знае обаче, че парализите не във всички случаи (както често се приема) протичат задължително с пълно отпускане на мускула. Може да настъпи и обратното, едно крайно напрежение на мускулатурата (еластична парализа), преди всичко тогава, когато отпаднат координиращите и задръжните нервни импулси от централната нервна система.
Неправилно би било следователно еластичното напрежение да се приеме като признак на неувредена проводимост на нервната система — това би довело до диагностични и терапевтични грешки.
Голямо значение имат напречните парализи, които обикновено могат да настъпят при нараняване на гръбначния стълб (а също и при тумори и тежки кръвоизливи в гръбначния канал). Тъй като всички нервни влакна от периферията към мозъка и от централната нервна система към периферията на тялото, с изключение на 12 т.нар. мозъчни нерви, минават през гръбначния канал (гръбначния мозък), едно нараняване в тази област винаги означава отпадане на големи участъци от нервната система. В зависимост от нивото на нараняването настъпват пълна парализа и липса на сетивност в по-долните участъци на тялото. Особено опасно е нараняването на шийния раздел на гръбнака и на гръбначния мозък (травми при къпане, пътни катастрофи), защото при тази локализация практически се парализират всички крайници (тетраплегия), а и вегетативните функции, като ходене по голяма и малка нужда, също вече не могат да се регулират. При действително прекъсване на нервите в тази област оздравяване в пълния смисъл на думата не е възможно. Вярно е, че може да настъпи подобрение на някои функции чрез „заместване“ по пътя на други нерви (например засилване на дихателните движения на гръдния кош с помощта на раменните мускули), но „срастване“ на прекъснатия гръбначен мозък не съществува. Периферните нерви обаче могат отчасти да регенерират, ако тялото на нервната клетка не е увредено. Затова при периферни парализи решаващо е активното лечение с помощта на упражнения.
Мозъчен удар, апоплексия
При разрушаване на кръвоносни съдове в мозъка или при намалено оросяване като последица от стесняването на съда може да се стигне до загиване на мозъчно вещество и до отпадане на определени мозъчни центрове. Затова последиците от удара зависят от размера и локализацията на загиналите тъкани (например говорни нарушения, парализи на ръцете и краката, зрителни смущения, безсъзнание, нарушени очни движения, „увиснал“ устен ъгъл и други подобни). Тъй като по пътя към мозъка нервните пътища се кръстосват, загиването на тъкани в дясната мозъчна половина води до парализи вляво и обратно.
С помощта на упражнения и премахване на причинните фактори много от функциите могат да се „заучат“ отново, тъй като мозъкът притежава „резерви“, въпреки че все още се поддържа тезата, че при човека след раждането вече не можели да се образуват нови нервни клетки. Много мозъчни центрове са заложени обаче двустранно, така че здравата страна постепенно може да поеме функциите на болната.
Множествена склероза
Тази тежка клинична картина се изследва в целия свят много интензивно. Тя се характеризира със загиване на малки участъци от мозъка поради изменения в самото мозъчно вещество. В зависимост от локализацията и тук могат да настъпят парализи и сетивни нарушения, а влошаването настъпва на тласъци. Дискутира се по въпроса, дали причината за тази имунна реакция не е особена вирусна инфекция (бавен вирус) с много бавно протичане.
Мозъчен тумор
Раковите заболявания могат да засегнат и мозъка — макар и по-рядко, отколкото останалите органи, — и то първично или като метастази. И тук симптомите зависят от големината и местонахождението на тумора. Много пациенти, които страдат от главоболие, живеят със страха, че имат мозъчен тумор. Обикновено този страх е необоснован, при все че един от типичните симптоми на мозъчните тумори може да бъде устойчивото на лечение главоболие. Съмнението може бързо да се разсее с помощта на сравнително прости методи на изследване (например изследване мястото на излизане на очния нерв с очно огледало, рентгенов преглед, проверка на рефлексите и други подобни). Във всички случаи при едно осезаемо, прогресиращо стесняване на зрителното поле трябва да се потърси лекар специалист. Мозъчните тумори също могат да се лекуват оперативно.
Мозъчен оток
Подуване на мозъка с повишено налягане в черепната кухина е възможно като усложнение при отравяния, нарушения в бъбречната функция („оводняване“), болести на сърцето и други. Това усложнение може да се премахне чрез незабавно ограничение в поемането на течности.
Психични болести
Психичните болести за съжаление все още незаслужено заемат специално място като непопулярни болестни единици, за които избягваме да говорим и чиято диагноза се стремим да прикрием, въпреки че няма причини за такова едно „свенливо“ отношение.
Спектърът на патологичните реакции е много широк. Преходът от там към „нормалното“ поведение не е рязък.
Психози (ендогенни или екзогенни) наричаме същинските психични болести (например шизофрения, депресии, мании, халюцинации и други). Неврозите са последици от лоша психична нагласа, от психично преобременяване като резултат от конфликти, преумора, неправилен начин на живот и други напрежения, които водят до функционални нарушения в областта на висшата нервна дейност. С невротични смущения се обясняват много от нарушенията, означавани като психосоматично или като функционално заболяване („органни неврози“).
С този списък в никакъв случай не се изчерпва палитрата от нервно-психични заболявания. Тук влизат и голям брой вторични изменения при наследствени болести, при аномалии в обмяната на веществата, при уродства, отравяния и други.
И тези болести могат — с различен успех — да се лекуват, да се предотвратяват или пък да се потискат техните прояви с помощта на медицински и социални мероприятия. Голяма грешка е да се тълкуват психичните смущения и нарушените реакции като „срамни“ и да се избягва отиването при лекаря. В много случаи разговорът с лекар или психолог може да допринесе много за разкриване причините на невротичните оплаквания и за тяхното целенасочено лечение — между другото и с помощта на разговорна и поведенческа терапия. В противен случай страхът от неврозата може да ускори развитието на невротичните смущения.
Originally posted 2021-08-19 14:28:50.
