Структура и строеж
Панкреасът представлява продълговата издута жлеза, чиято глава е обхваната от извивката на дванадесетопръстното черво. Той е разположен непосредствено под диафрагмата, в средната горна половина на корема, до задната му стена. През цялата дължина на жлезата минава един отводящ канал, в който се събира секретът от многобройните жлезни пъпчици и откъдето се отвежда, понякога и по два канала, в дванадесетопръстното черво.
Жлезната тъкан има правилна структура, която прилича на тази на слюнчените жлези в устата. Сред нея се намират пръснати клетъчни групи с друга форма и друг строеж — споменатите вече острови. Те се наричат Лангерхансови острови на името на техния откривател.
Състоят се от различни видове клетки. Тъй наречените А-клетки секретират глюкагон, а В-клетките — инсулин.
Двата хормона упражняват противоположно действие върху нивото на кръвната захар и върху добива на енергия от глюкозата.
Функция
В екзокринната си част задстомашната жлеза произвежда най-ефективния храносмилателен сок, който би могъл да замести и останалите чревни секрети. Ежедневно се отделят около 1,5 л панкреатичен секрет. Ферментите на панкреаса разлагат скорбялата, белтъчините и участвуват в смилането на мазнините. Панкреасът със своите секрети активизира останалите храносмилателни сокове и участвува в един сложен механизъм на обратна връзка — той е един вид регулировчик на тези комплексни процеси.
В- (или бета-) клетките на Лангерхансовите острови, които са пръснати по целия панкреас, със своя хормон инсулин регулират процеса на енергодобива от кръвната захар, глюкозата. Инсулинът е единственият хормон, който снижава кръвната захар, т.е. улеснява използването на глюкозата от клетките. Другите хормони, също и глюкагонът, предизвикват покачване на кръвнозахарното ниво и освобождаване на глюкозата от нейните депо-форми (например гликоген).
Действието на инсулина има основно значение за нормалната обмяна на веществата. Твърде голямото понижение на кръвната захар възбужда в организма алармени реакции. Могат да се появят мускулни гърчове (шок). За разлика от това твърде високото кръвнозахарно ниво също има тежки последици. Целият организъм се отпуска, съзнанието се замъглява (кома), в кръвта се образуват атипични обменни продукти.
Както стомахът, така и задстомашната жлеза имат специални защитни клетки, които ги предпазват от самосмилане от страна на твърде активния храносмилателен сок. Друга защита това е отделянето на ферментите в неактивен предварителен стадий — активизирането им става едва в червата. Но ако поради застой и секреторни аномалии (например след поемане на много тлъсти храни) се получи навлизане на храносмилателни секрети в изходните канали на задстомашната жлеза, започва едно самосмилане, което може да има най-тежки последици. Настъпва нещо като верижна реакция, при която от засегнатите жлези се отделя пресен храносмилателен секрет, който на свой ред започва да разрушава още повече тъканите. По такъв начин „може да се смели“ почти целият панкреас (остра некроза на панкреаса). Това заболяване се числи към най-болезнените, които съществуват. Възниква остра опасност за живота, ако не се окаже веднага лекарска помощ. Необходимо е пълно въздържане от храна.
Originally posted 2021-01-08 14:54:38.
