Главната фукция на далака и лимфните органи се състои в регулиране и поддържане на имунологичната защита срещу нахлуващи чужди белтъчини и други макромолекули.
За взаимодействието на лимфоцитите с други видове клетки също вече говорихме.
При контакт с антигени в лимфните възли, а също и в далака се откриват изменения в намиращите се там лимфоцити. Те като че ли се събуждат, активизират се и започват да се делят; клетъчната им структура се променя и те или произвеждат антитела, или под формата на „фагоцити“ участвуват в унищожаването на проникнали чужди вещества (хуморален имунитет, създаден от антитела, или клетъчен имунитет).
Тимусът заема по-специално място, в смисъл че тук на лимфоцитите един вид се възлага „служебна задача“. Ако на опитни животни в много млада възраст се отстрани тимусът, те вече не са в състояние да изработват никаква имунна реакция.
В такъв случай лимфоцитите вече не могат да разпознават „чуждото“ от „собственото“, поради което настъпва една абсолютна липса на защита в индивида. При тези опитни животни е намален и броят на лимфоцитите в организма. Всичко това говори, че в тимуса става узряване и „специализиране“ на лимфоцитите. Т-лимфоцитите (свързаните с тимуса лимфоцити) предизвикват в организма клетъчните имунни реакции.
Паралелно с тези много важни имунни реакции органите на лимфната система имат да изпълняват и други задачи. Така например в далака се „хващат“ и отделят негодните или престарели червени кръвни клетки (еритроцити). Желязото, което се съдържа в червения кръвен пигмент, се освобождава и се връща в костния мозък за образуване на нови кръвни телца (един вид вътрешно „използуване на вторични суровини в организма, който впрочем се отнася много пестеливо към всички „суровини“ и почти не изхвърля подобни вещества).
Докато при някои млекопитаещи в далака могат да се депонират над 15% от кръвта и да се освобождават при нужда, при което там се задържат предимно червени кръвни телца, функциите на далака при човека се осъществяват преди всичко в рамките на имунологичната и клетъчната защитна система. При новороденото в далака все още се намират кръвотворни островчета. При кръвни болести далакът може да се превърне в място за патологично кръвообразуване.
Увеличаването на далака е винаги патологичен процес. Нормалният далак не може да се напипва, всеки (трудно) напипващ се далак е увеличен!
При много инфекциозни болести той показва съпътствуващи реакции (мек далачен тумор), при болести на кръвта и кръвотворните органи той се увеличава, а може да се уголеми и при чернодробни заболявания и застой на кръв.
При кръвни болести (левкемии) далакът понякога придобива гигантски размери и изпълва цялата коремна кухина. Оперативното отстраняване на далака може да помогне при алергични кръвни заболявания. Животът без далак е възможен без отчетливи по-големи прояви на недоимък.
В такъв случай останалите органи на лимфната система поемат имунологичната функция на далака.
За липсата на тимус по време на растежа на детето вече говорихме. При възрастните той очевидно няма никакви функции.
Липсата на лимфни възли и лимфни клетки (респ. липсата на тяхната функция) води до най-тежки нарушения в имунната защита. Такива болни — ако въобще могат да останат живи — трябва да живеят в напълно стерилна среда (в стерилни палатки, очистени от всякакви микроорганизми). Едно паталогично увеличение на броя на лимфоцитите, макар и да не са функционално годни, настъпва при някои форми на кръвен рак (лимфатична левкоза). При различни инфекциозни болести броят на лимфоцитите може да е увеличен като израз на реакция на организма.
Лимфните възли се подуват и започват да се опипват, когато в техния „басейн“ се разиграват възпалителни процеси (например опипване на лимфни възли в подмишничната ямка при нараняване на ръката; на шийни лимфни възли при загнояване на зъб и много други). Но и други болести (а и ракови метастази) могат да причинят увеличение на лимфните възли.
Originally posted 2021-01-08 15:46:13.
