Бронхиалното дърво започва под гръкляна („адамовата ябълка“) с дихателната тръба — трахеята. Тази главна „газова тръба“ е съставена от няколко слоя. Като особеност ще изтъкнем хрущялните полупръстени, които се намират в трахеята. Благодарение на тях трахеята остава отворена и тогава, когато при вдишване настъпва отрицателно налягане, т. е. когато околните тъкани я притискат. Напоследък в техниката много често се прилага същият този конструкционен принцип. Най-различни видове тръби се укрепват с помощта на подобни пръстеновидни конструкции за предпазване от компресия.
Вътрешната повърхност на дихателната тръба е покрита с лигавица. Тя напомня за себе си при всяка т. нар. простуда с кашлица, защото храчките, слузната течност са неин секреторен продукт. Друга особеност на лигавицата е нейният ресничест епител — мънички власинки, които се движат непрекъснато в посока, обратна на въздушния поток, и по този начин служат на организма като „филтър на въздуха“. Тези власинки придвижват малките чужди тела, например прашинките, в посока към гърлото, където те се „изкашлят“ заедно със слуз и течност. Когато е интактен, този ресничест слой предпазва от многобройни вредни вещества и причинители на болести. Затова трябва да изтъкнем, че една от нежелателните прояви на тютюнопушенето е никотиновата парализа на ресниците. В такъв случай филтърът, тъй да се каже, се изключва, и всички „пушеци“ проникват в белия дроб — един допълнителен риск за пушача, тъй като той и без това в течение на годините инхалира с килограми катран и други продукти от изгарянето, част от които се отлагат в белодробната тъкан и в лимфните възли.
Трахеята, която е дълга около 12 сантиметра, зад гръдната кост се разделя на два главни клона, по един за всяка белодробна половина. От тези два главни ствола се отделят останалите бронхи (сегментни бронхи), които продължават да се разклоняват. Те вече не съдържат хрущялни полупръстени, а само отделни хрущялни пластинки за укрепване на стената. Тънките бронхиални клончета нямат никакъв хрущял. С навлизане в по-дълбоките бронхиални участъци се изгубва постепенно и лигавичният „тапет“. Неговият секрет, а и самите му клетки биха затруднили обмяната на газовете.
Повърхността на всички белодробни алвеоли отговаря на размерите на едно спортно игрище
Белодробните алвеоли имат средна големина 0,3 милиметра. Но при едно разширение на белия дроб те могат да се раздуят толкова много, че да започнат да се различават като отделни мехури. Стената им е толкова тънка, че дълги години учените са се съмнявали в нейното съществуване. Белодробните алвеоли са подредени така, че наподобяват пчелна пита, благодарение на което „дишащата“ белодробна повърхност се увеличава извънредно много — тя се изчислява на около 80 квадратни метра, т. е. тя е 40 пъти по-голяма от общата повърхност на човешкото тяло.
Originally posted 2020-11-13 10:59:04.
