Въпреки че всъщност само стомахът и червата се числят към храносмилателния тракт в тесния смисъл на думата, храносмилането започва още в устната кухина, всъщност още зад зъбите. Зъбите имат за задача да раздробяват поетата храна по такъв начин, че храносмилателните ферменти да могат по-лесно да я обработят и при пасажа си през червата всички хапки да бъдат задоволително смлени, т.е. химически преработени. Фактически при една недостатъчна дъвкателна повърхност се стига до незадоволително раздробяване на храната и следователно и до незадоволително протичане на храносмилателните процеси.
Въпреки значителните различия в строежа на отделните раздели на храносмилателния канал съществуват и някои общи неща, които произтичат от тяхната функция.
Храносмилателният тракт прилича на тръбна система с различни разширения, стеснения и безброй извивки. Стената му отделя лумена от организма, така че бихме могли дори да разглеждаме вътрешността на стомашно-чревния тракт като находящ се „извън“ организма.
Независимо от големите различия във фината им структура всички раздели, като се започне от устната кухина и се завърши с ануса, притежават лигавица, която е техният най-вътрешен слой. От външната кожа лигавицата се различава главно по това, че не притежава вроговен клетъчен слой. Лигавицата е добре кръвоснабдена, повърхността й е винаги влажна, за да бъде хлъзгава. Лигавицата е много тънка, за да може да влезе в непосредствен контакт с хранителната каша и добавените вещества.
В лигавицата се отварят изходните канали на различни жлези, които отделят храносмилателни сокове. Направо от лигавичните клетки се отделят и слуз, и течности. На мнозина не е известно, че и бели кръвни телца могат да преминават през лигавицата.
Лигавицата покрива стената на всички участъци от храносмилателната система. Важно е да се знае, че в почти всички сектори на храносмилателния канал в тази различна по дебелина стена има мускулни слоеве или мускулни клетки, които при съответно нервно дразнене се свиват и понеже са подредени във вид на примка, като помпа тласкат напред хранителната каша. Придвижването на храната в храносмилателния тракт следователно не става пасивно, само по силата на тежестта. То се осъществява активно посредством мускулната дейност.
И така не е вярно — както обичат да се шегуват някои, — че при стойка на глава не можело да се гълта. Мускулната система на хранопровода транспортира хапката и в посока, противна на силата на тежестта. Това доказват и космическите проучвания, защото космонавтите никога не са се оплаквали от смущения в гълтането в състояние на безтегловност. Като се знаят тези неща, става понятно защо на припаднал човек не трябва да се дават нито храна, нито течности, без да се вземат специални мерки. При него тази игра на мускулите не функционира, изгаснал е и гълтателният рефлекс, при който чрез рефлексно повдигане на гръкляна се затваря входът на трахеята. При интактен гълтателен рефлекс по този начин се избягва навлизането на храна в трахеята и се премахва опасността от задушаване.
Функцията на мускулатурата в Стената на храносмилателния тракт може да бъде повлияна и от медикаменти (слабителни препарати — които засилват дейността, и запичащи — които отслабват дейността на мускулите). По този начин се обясняват и страничните действия на много медикаменти върху ходенето по голяма нужда. С мускулната дейност и с инервацията (разклонение на нервни влакна) на тези мускули от страна на вегетативната нервна система се обясняват „изпитната диария“ и други сензационни прояви от страна на храносмилателната система при психично вълнение.
Дебелината на мускулния слой е различна в зависимост от функцията на съответния раздел на храносмилателния канал. В стомаха мускулатурата доминира, а в областта на червата тя е значително по-тънка.
Мускулният слой е покрит със съединителна тъкан, която служи един вид като възглавница и пуфер. Тя осигурява подвижността на червата, тяхното раздуване при напълване („пълен корем“) и нагаждането им към отделните положения на тялото.
Originally posted 2020-11-24 14:00:54.
