Артроза
Деформация на ставата, стесняване на ставната цепка, ограничение в движенията и болки при движение — това са находките и оплакванията при много честите дегенеративни изменения, т. е. „явления на изхабяване“ в дадена става, придружени от процеси на преустройство. Понятието „явления на изхабяване“ е поставено в кавички, защото тези ставни изменения в никакъв случай не настъпват закономерно след определен „работен период“, а и едно абсолютно щадене на ставите — ако въобще е възможно — не би могло да ги предотврати. Със сигурност се знае обаче, че много силното обременяване на ставите (например при наднормено тегло или при аномалии или неправилно положение на ставите) създава благоприятни условия за поява на артрозните изменения. Болките в ставите обикновено се означават като ревматизъм.
Но това не е правилно. Артрозните, т.е. невъзпалителните изменения в ставите също се срещат често (например в коляното) и понякога стават причина за силно и болезнено ограничение в движенията в напреднала възраст.
Подагра
Болезненото възпаление на ставите може да бъде и най-забележимият признак на една подагра. Подагра наричаме обменното нарушение при разграждането на нуклеопротеидите, което протича с увеличение на пикочната киселина в кръвта, в ставите и на определени места по кожата (подагрозни тофи, подагрозни възли). То може да възникне поради вроден ензимен дефект или да настъпи като вторична подагра при отделителни нарушения в бъбреците, при патологично увеличен клетъчен разпад (кръвни болести, тумори) или при прехранване. Тази съвсем нерядка болест се характеризира с много силни, внезапно настъпващи болки по ставите, предимно по ставите на пръстите на краката („подагра“) и с по-късни ставни деформации. Чрез диета (бедна на месо!) и медикаменти, които ускоряват отделянето на пикочната киселина, пристъпите на подагра и техните последствия за ставите могат да бъдат предотвратени.
Ревматизъм
Ревматичните оплаквания са многообразни и се появяват в най-различни части от тялото. Всъщност не съществува отделна клинична картина ревматизъм, а в този диагностичен кош влизат няколко болести с различни причини, чийто единствен общ признак е „пълзящата“ болка в областта на опорно-двигателния апарат. Имунологичните реакции при заболяванията от ревматично естество (колагенози) играят несъмнено важна роля, но от значение е и фамилното зачестяване (ревматични фамилии), както и влиянието на околната среда (простуда и др.). Различаваме поне две големи групи, които имат малко общи свойства: остър ставен ревматизъм и ревматоиден артрит (хроничен ставен ревматизъм, първично хроничен полиартрит). Острият ставен ревматизъм се явява като реакция след определени стрептококови заболявания (например бактериални ангини). Тук ставните явления не стоят на преден план, преобладават симптомите от страна на сърцето и други органи, високата температура и тежкото общо състояние. Ревматоидният артрит, или хроничният ставен ревматизъм, в повечето случаи не протича с толкова остри оплаквания и температурни пристъпи. Тук преобладават оплакванията от ставите, като на първо място са засегнати ставите на пръстите, колената, китките и глезените (за разлика от подаграта: при нея най-често от възпалението се засяга предимно основната става на големия пръст на крака). Но по принцип могат да заболеят всички стави. Изчислява се, че 0,5 до 1,0 % от населението на Средна Европа страда от ревматични оплаквания, като жените показват приблизително три пъти по-голяма честота. Острият ставен ревматизъм обаче, благодарение на антибиотичното лечение на стрептококовите заболявания е станал вече значително по-рядък, затова по-редки са и ревматичните сърдечни болести (пороци на сърдечните клапи), които са последица от този ревматизъм.
Хроничният ставен ревматизъм обикновено засяга едновременно няколко стави. Типична е „сутрешната скованост“. През деня след преодоляване на първоначалната болезненост при раздвижване болките обикновено намаляват. Ако не се лекува, болестта непрекъснато напредва (затова се нарича и прогресивен т.е. напредващ хроничен ставен ревматизъм) и довежда до значителни деформации на ставите (ревматична ръка).
Ревматичните оплаквания обаче не се съсредоточават само върху ставите. От ревматизъм могат да бъдат обхванати и други области на опорно-двигателния апарат (мускулен ревматизъм).
При все че някои фактори при възникването на ревматизма още са съвсем неизяснени, можем да изхождаме от факта, че се касае за едно имунологично обусловено заболяване, при което организмът „по погрешка“ произвежда защитни тела (антитела) срещу собствените си вещества. Но това тълкувание е много опростено. При възникването и локализацията на ревматичните възли (възпалителни огнища, съставени от различни клетки) участвуват със сигурност и други фактори. Почти няма орган, в който да не могат да настъпят ревматични изменения.
Ревматичноподобни изменения се срещат и като придружаващо явление при голям брой други инфекциозни болести.
Противовъзпалителното лечение поне намалява оплакванията. Медикаменти, които потискат имунните реакции (като хормони от кората на надбъбреците), оказват благоприятно влияние върху ревматичните възпаление. С успех е прилагано дори и злато при лечението на това заболяване. Резултатни са понякога и някои хирургични интервенции: отстранява се ставната ципа (синовиалната ципа) и по този начин се премахва тъканта, върху която се проявява ревматичното възпаление. Но тази операция е показана само в специални случаи — когато болките са твърде силни, подвижността на ставите вече и без това е силно накърнена, а лекарствата не оказват ефект.
Мускулна треска
След необичайно натоварване обикновено настъпва много болезнено напрежение на преобременената мускулатура, което понякога създава впечатлението на тежко увреждане, въпреки че се касае за една, общо взето, невинна реакция. По време на силно и продължително натоварване (спортуване при нетренирани лица) съответният мускул не може да получи кислород в достатъчно количество. За да изпълни въпреки това „възложената“ й работа, мускулната клетка се сдобива с енергия чрез разграждане на кръвна захар (глюкоза) без достъп на кислород, значи чрез ферментация. При този процес се образува млечна киселина, която причинява временно прекомерно подкиселяване на мускулната тъкан. Това прекалено голямо количество киселина обикновено причинява оплакванията, които характеризират мускулната треска. Чрез трениране на мускулатурата се постига допълнително разрастване на кръвоносни съдове в мускула, поради което снабдяването му с кислород се подобрява. В такъв случай той и при силно натоварване получава достатъчно енергия, която да превръща в работа, така че при тренирани хора мускулна треска не настъпва. Една мускулна треска след необичайно прекомерно мускулно натоварване може да се предотврати, като не се премине веднага към състояние на покой, а се извършват някои движения, които подобряват кръвообращението, евентуално се прави и масаж. И така след едно силово упражнение не трябва веднага „безсилно“ да се отпускаме в леглото, а напротив, да се поразходим известно време, да направим няколко гимнастически упражнения, да поплуваме или да се пораздвижим по друг начин.
Въпреки неприятните оплаквания, които дава, мускулната треска не е болест в обичайния смисъл на думата.
Originally posted 2021-07-29 10:28:47.
