Синдромът на „сухото око“ е едно от най-често срещаните заболявания на повърхностния слой на очната ябълка, което може значително да повлияе върху качеството на живот на пациентите. Той представлява нарушение на слъзния филм на окото в резултат на намалената му продукция или на увеличено изпарение.
От този синдром според статистическите данни се засягат около 5-6% от популация и 34% от лицата над 40-годишна възраст. Женският пол е важен рисков фактор за развитие както на „сухо око“, така и на мейбомиева дисфункция – засягане на жлеза в окото, която е и най-честата причина за развитие на синдрома. Предполага се и ефектът от хормоналните промени при жените в различни възрастови периоди.
Някои от локалните медикаменти също могат да причинят „сухо око“ и мейбомиева дисфункция, поради нарушение на очната повърхност вследствие алергични реакции, възпалителен отговор от хронично химично дразнене и други. Такива странични ефекти се съобщават при пациенти с глаукома, при които се прилагат антиглаукомни медикаменти, съдържащи консерванта бензалкониев хлорид например.
Носенето на контактни лещи също често се асоциира прояви на „сухо око“ и мейбомиева дисфункция. Епидемиологично проучване показва, че 50% от носещите контактни лещи изпитват симптоми на сухота в очите, докато само 22% от хората без контактни лещи изпитват подобни оплаквания. При първата група се наблюдава по-тънък липиден слой, което причинява повишено изпарение на сълзите и слъзен хиперосмоларитет.
През последните години сравнително ново лечение е т. нар. интензивна пулсова светлина. Техниката е използвана в дерматологията повече от десетилетие за лечение на розацея, акне и кожни лезии като доброкачествени хемангиоми и телеангиектазии.
При този метод се използва полихроматична светлина със спектър на дължина на вълната от 500-1200 nm, която се насочва към кожата и се абсорбира от хромофори като меланин, хемоглобин и вода – с образуване на топлина. Устройството позволява регулиране дължината на вълната и пулсовата продължителност, като по този начин се улеснява лечението на широк спектър от състояния при различни пациенти. Интензивността на лечението зависи от типа кожа на пациента.
При процедурите върху очите се поставят защитни очни „щитове“, след което кожата в тази зона се покрива с ултразвуков гел. Лечението започва от едното до другото слепоочие, минава се по долната част на клепачите, като се третира и областта на носа с леко припокриващи се приложения.
Обикновено са необходими 3 до 4 сесии, но броят им може да варира в зависимост от тежестта на заболяването, характеристиките на пациента и субективното удовлетворение.
Източници:
1. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28585267/
2. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30251914/
Източник: https://www.puls.bg/
Originally posted 2021-09-29 11:44:30.
