Сухожилната тъкан се състои от съединителнотъканни клетки, спойващо вещество и влакна.
Сухожилните клетки (фиброцитите) са вмъкнати между снопчетата от влакна и поради липса на място са силно сплеснати. В повечето случаи по няколко сухожилни клетки са наредени по дължината на сухожилието в групички една зад друга.
В сравнение с костната и хрущялната тъкан спойващото вещество, което се образува от съединителнотъканните клетки в сухожилната тъкан, в количествено отношение остава назад. Въпреки това то има голямо значение за естеството на тъканта. Към неговите най-активни компоненти се числят аминогликани, протеини, липоиди и соли. Тези вещества се намират в сложно лабилно биохимично равновесие, което се влияе от ензими, витамини, хормони, електролитни и енергийни процеси. Нарушенията в тази сложна система най-често водят до намалена функция на сухожилната тъкан и евентуално до скъсване на сухожилието.
Най-малката градивна единица на сухожилните влакна е колагенната фибрила. Тук се касае за същата белтъчина, която се среща в костите като костна фибрила и в хрущялите като хрущялна фибрила.
Колагенните сухожилни фибрили представляват пряко продължение на мускулните фибрили. По тази причина всяко сухожилие притежава същия брой тъканни единици както принадлежащия към него мускул.
Отделните фибрили не се виждат с просто око. Диаметърът им се колебае между 100—2000 ангстрьома. При кърмачето фибрилите още са много тънки, например в Ахилесовото сухожилие — 200— 600 А. Когато съответният орган влезе в действие, при малкото дете започва едно непрестанно нарастване на дебелина на тези фибрили, което трае до пубертета. При възрастния човек дебелината на фибрилата остава практически константна. Едва в напреднала възраст фибрилите наново изтъняват.
Следващият по степен градивен елемент е сухожилното влакно. То се състои от многобройни успоредно наредени колагенни фибрили. Сухожилното влакно се характеризира с много голяма устойчивост на опъване. При един диаметър от само 1 мм то без друго може да носи един товар от 10 кг. Но не е само голямата устойчивост на опъване, която придава на сухожилната тъкан нейната голяма работоспособност. Останалите й качества, като константна дължина, товароспособност и устойчивост на скъсване, можем да си представим най-добре с помощта са един мислен експеримент:
Ако пуснем да пада една тежест, закрепена за тънък гумен конец, енергията на движението ще предизвика опъване на конеца, след като тежестта премине по дължината му. Съпротивлението, което спира по-нататъшното падане на тежестта, в началото е малко, но след това прогресивно нараства. Кинетичната енергия, която може неколкократно да превишава първоначалната тежест, по този начин се унищожава постепенно и затова не може да скъса конеца. Но ако на мястото на гумения конец вземем стоманен тел със същата дебелина и дължина и пуснем същата тежест да пада от същата височина, ще видим, че след като тежестта премине дължината на конеца, кинетичната енергия поради минималната разтегливост на стоманения тел се унищожава внезапно. Малкият диаметър на тела не може да устои на това внезапно силно опъване и се къса. Биологичният материал на сухожилното влакно обаче е разтеглив само до такава степен, че едно внезапно напрежение да не може да доведе нито до скъсване, нито до значително удължаване на влакното.
В сухожилието се срещат и еластични влакна. В състояние на покой сухожилните влакна и техните фибрили не са обтегнати, а показват вълнообразен ход. Затова при мускулна контракция предаването на силата не става моментално и непосредствено върху костта, а най- напред се обтягат вълнообразните сухожилни влакна и фибрили и еластичните влакна същевременно преминават в състояние на повишено напрежение. Едва след като се обтегнат сухожилните влакна, започва теглещото действие на мускула върху костта. Щом се прекрати мускулната контракция, най-напред приключва тегленето на костта, а след това еластичните влакна, които са с повишено напрежение, дават възможност на сухожилните влакна и техните фибрили да заемат наново вълнообразната си форма на покой. Следователно функцията на еластичните влакна допринася за това движенията на човешкото тяло да изглеждат хармонични и плавни.
Предаването на енергията от мускулната дейност се осъществява на залавните места на сухожилията за костите. Тези залавни места се характеризират с това, че сухожилните фибрили не са закрепени направо върху костта, а най-напред преминават през хрущялния слой. Тази анатомична особеност е от голямо значение за физиологията на движенията. Защото при всяко движение мускулът изтегля сухожилието и променя посоката му спрямо костта, а този податлив и еластичен хрущялен слой, разположен пред твърдата кост, не позволява да се получи рязко прегъване на сухожилните фибрили.
Защитната функция на зоните на залавните места на сухожилията може да се сравни с една техническа конструкция, която ние използваме почти ежедневно. Ние знаем, че електрическият кабел на ютията след дълга употреба показва наклонност към пречупване там, където преминава в неподатливия материал на щекера. Техникът предотвратява това пречупване, като, преди да го включи в твърдата фасунга, прекарва кабела през една еластична металическа винтова пружина. По такъв начин на това място се намалява напрежението от опъване и натискане. По същия начин сухожилните влакна, преди да се заловят за твърдата кост, преминават през една такава защитна система срещу напрежение от опъване и натискане.
Originally posted 2021-07-28 16:28:41.
