В компактно състояние хрущялът е гладък, прилича на млечно стъкло и има синкав оттенък. Лесно се реже с нож.
Хрущялът е съставен от:
хрущялни клетки (хондроцити),
влакна,
основно вещество.
Кръвоносни съдове и нерви в хрущяла няма.
Хрущялните клетки са големи кръгли образувания, които се срещат поединично или по две и повече заедно. Събраните на групи хрущялни клетки са разположени в „хрущялни кухинки“, които са оградени от снопчета влакна. Тези образувания са еластични при натиск и се наричат хондрони.
Хрущялните кълбенца (хондроните) са разположени като колони отвесно към повърхността на хрущяла. На местата с по-голямо механично натоварване системата на хрущялните кълбенца е много добре развита, както например по ставите на долните крайници.
Влакната на хрущялната тъкан са представени от колагенни фибрили. Те са наредени по такъв начин, че ставният хрущял да устоява максимално на механичните натоварвания. На повърхността влакната минават успоредно на ставната цепнатина. След това те завиват дъгообразно, като образуват ъгъл от около 70— 90, и в дълбоките слоеве на ставния хрущял показват косо разположение. По количество колагенните фибрили съставят около 50 % от ставния хрущял.
Основното вещество заема процентно само малък дял от ставния хрущял, но неговото участие във физиологичните и патологичните процеси е от решаващо значение.
Освен тъканна течност негови компоненти са главно мукополизахаридите, респ. аминогликаните. Това са анионни полимери, които се срещат като високомолекулни протеинови комплекси. Те притежават белтъчна основа, от която, свързани по специфичен начин, се отделят променлив брой полизахаридни странични вериги. Тъй като устойчивите на опъване колагенни влакна са интимно свързани със силно вискозните макромолекулни мукополизахаридпротеинови комплекси, в ставния хрущял също имаме една типична „съчетана конструкция“.
Видът, количеството и степента на полимеризация на тези вещества определят в значителна степен характерните свойства на ставния хрущял, като устойчивост на срязване, еластичност, пермеабилитет, пластичност и способност за свързване на течностите. Ако връзката между обединените в основната субстанция вещества се разруши, хрущялът става нееластичен, мек и кашав.
Ставният хрущял се оказа в състояние да се нагажда към функционалните изисквания. При системна тренировка по бягане за три седмици хрущялните клетки и хондроните нарастват на големина, а броят на клетките в хрущялните кълбенца се увеличава. Докато един ненатоварен ставен хрущял е сравнително тънък, след 3-седмично натоварване чрез бягане той надебелява с повече от 10 процента. С нарастващата дебелина се разширяват контактните повърхности на ставата, поради което механичните й свойства, като еластичност при натиск, а следователно и способността й да смекчава ударите, се повлияват в благоприятен смисъл.
Originally posted 2021-07-28 15:36:08.
