Черният дроб е относително мек орган, съставен от жлезна тъкан, който до голяма степен се нагажда към формата на тялото, и който се състои от един десен и един ляв дял. Той лежи в дясната горна половина на корема непосредствено под диафрагмата, към която е прикрепен със съединителна тъкан, следователно донякъде участвува в дихателните движения на диафрагмата.
Черният дроб е съставен от многобройни малки чернодробни делчета, отделени едно от друго със съединителнотъканни ивици.
Чернодробните делчета показват типичен строеж, който е до голяма степен идентичен с този при много други живи същества и който се обяснява с чернодробната функция.
За по-лесно разбиране трябва още в началото да подчертаем, че черният дроб за разлика от повечето органи притежава не само едно артериално и едно венозно кръвообращение, но фактически разполага с три кръвообращения. Третото кръвообращение, порталното кръвообращение, е същинският доставчик за черния дроб. Цялата кръв от чревните съдове заедно със смлените и след това резорбирани вещества от храната се събира в порталното кръвообращение. През порталната вена, която е дебела колкото един пръст, тази „богата на суровини“ кръв се влива в черния дроб, който, разбира се, притежава и обичайната артериална и венозна кръвоносна мрежа.
В черния дроб порталната вена се разклонява на най-фини клончета. Около тези фини разклонения са наредени кръгообразно гредички от чернодробни клетки, един вид фабрични помещения. Във фините чернодробни делчета (те са микроскопично малки; при свински черен дроб, който е по-богат на съединителна тъкан, те се различават на разрез с просто око като много дребно точковидно структуриране) откъм тяхната периферия порталната кръв навлиза в каналчета (синуси), които фактически са без стени и са обградени само с тънък слой плазма. По този начин кръвта влиза в тесен допир с чернодробните клетки, което улеснява интензивната обмяна на веществата; след това кръвта се събира в централната вена на чернодробните делчета. Оттам кръвта, която е пречистена от чужди вещества и обогатена със синтезни продукти на черния дроб, отива в долната празна вена, в сърцето и след това в общото кръвообращение. Артериите на черния дроб снабдяват този интензивно работещ орган с кислород.
Отделните чернодробни делчета имат диаметър от 1 до 2 милиметра. Радиалното разположение на чернодробните гредички улеснява оттичането на кръвта от периферията към средата на делчето.
При някои болестни нарушения различното натоварване на чернодробните клетки в периферията и във вътрешната част на делчето може добре да се различи. Докато при хроничен застой във венозното кръвообращение, например при сърдечен порок, възникват изменения (мастна инфилтрация, некроза) предимно във вътрешните слоеве от чернодробни клетки, отравянията по пътя на стомашно-чревния тракт се отразяват главно върху периферните клетъчни слоеве, тъй като чрез кръвта от порталната вена те най-напред и най-интензивно влизат в контакт с клетъчната отрова. Загиналите чернодробни клетки могат отчасти да регенерират, но в повечето случаи се заместват от съединителна тъкан. По този начин един увреден черен дроб става по-твърд, броят на активните чернодробни клетки намалява, повърхността на органа изглежда възлеста и неравна (= чернодробна цироза).
Черният дроб няма постоянна величина. При човека повече отколкото при животните той е оформен като кръвно депо. До 20% от цялото количество кръв може да се събере в черния дроб както с функционално предназначение, така и под формата на депо, и по този начин да не участвува в кръвообращението.
По чернодробните клетки се различават много фини каналчета, които слагат начало на жлъчната мрежа. Между стените на по две съседни чернодробни клетки те се обединяват в жлъчни капиляри (без собствена стена). На повърхността на всяко делче се намира по един събирателен съд за жлъчните каналчета от отделните чернодробни гредички. Жлъчните каналчета се сливат във все по-големи жлъчни пътища, докато напуснат черния дроб под формата на два големи жлъчни канала, които после се обединяват в един.
Този обединен жлъчен канал има едно разклонение, придатък — това е жлъчният мехур, който всъщност служи само като хранилище, като резервоар за жлъчката, която се отделя непрекъснато от черния дроб при разпадането на червения кръвен пигмент на еритроцитите. В жлъчния мехур „първоначалната жлъчка“ се сгъстява и при нужда — например след поемане на тлъста храна — се отпуска в достатъчно количество.
Ако страничният канал към жлъчния мехур се запуши от камък или някое слепване от възпалителен произход или ако жлъчният мехур се премахне оперативно, секретирането на жлъчка от черния дроб в дванадесетопръстника не спира. Но в такъв случай липсва предварителният регулаторен „бент“. Въпреки това оперативното отстраняване на жлъчния мехур не е свързано с основни функционални нарушения.
Тъй като жлъчният мехур е един вид сляпа торба, в която се събира силно концентрирана течност, относително лесно може да настъпи изкристализирване на солите и разтворените субстанции (холестерин). Като резултат се образуват тъй честите жлъчни камъни. Има много повече „каменни“ хора, отколкото предполагаме. Много хора нямат представа, че имат камъни, и цял живот не се оплакват от нищо. Често пъти жлъчните камъни се откриват случайно. Но ако се стигне до често повтарящи се възпалителни процеси и колики, тогава оперативната интервенция не трябва да се отлага ненужно.
Строеж на черния дроб и жлъчни пътища
(Общо посещения 34 пъти, 1 пъти днес)