Причисляването на езика към храносмилателния апарат става предимно от топографски аспект. Бихме могли да го отнесем и към сетивните органи (вкусово усещане), към нервната система (говорен орган), а дори и към опасните „оръжия“ (като „остър език“).
От анатомична гледна точка езикът представлява едно крайно сложно мускулно сплетение. Той е —- и това не се отнася само до красноречивите оратори — най-подвижният орган изобщо. Невролозите и анатомите са успели чрез много трудоемки и точни изследвания да установят онези участъци в човешкия мозък, които отговарят за мускулните движения в определени области на човешкото тяло. Получава се един странен „хомункулус“, който има относително къси крайници (въпреки наличните там мускулни маси) и чиято мускулатура на пръстите се регулира от доста големи полета в съответния мозъчен участък. Но езикът далеч превъзхожда всички тях.
Движенията на езичната мускулатура при артикулация са извънредно точни и се осъществяват чрез съвместното действие на много мускулни влакна, и то в частици от секундата. Мускулните влакна на езика протичат във всички посоки: от върха на езика към основата му, от единия ръб до другия, а и вертикално — от повърхността към основата. По този начин езикът може да променя формата си във всички плоскости (в това можем да се уверим пред огледалото). Затова заболяванията на нервната система много често се проявяват най-напред с говорни аномалии, с нарушена подвижност на езика или със задавяне. Най-добрият и най-известният пример за това е „нервната парализа“ след употреба на алкохол, която се познава по неразбрания (ломотещ) говор още преди да се появят нарушенията в равновесието. Но и след мозъчен инсулт, при тумор в мозъка и други подобни сложното взаимодействие в инервацията на езика може да послужи като сигнал за нарушено оросяване на мозъка.
Към почти всеки лекарски преглед спада и оглеждането на езика. Освен за определяне на формата му (при отпадане на нервната функция в едната половина на тялото езикът е неравномерно задебелен и не може да се изважда право напред, а върхът му се отклонява към заболялата страна) погледът на лекаря — а често пъти и на лаика — търси налепите по езика.
Обложеният език често пъти е признак на температурни, изтощителни и други тежки болести. Но той в никакъв случай не представлява задължителен болестен симптом!
Обложен език може да се срещне понякога и при напълно здрави лица, преди всичко при едностранчиво хранене (недостатъчно дъвкане) или при лоша хигиена на устата.
Налепите по езика се състоят от олющени клетки, микроскопични остатъци от храна, бактерии, засъхнала слуз и фибринови влакна. Относно точния механизъм на тяхното образуване мненията се различават. Вероятно решаващо значение има недостатъчното механично обременяване поради „леката“ диетична храна и свързания с него намален ефект на самоочистване при дъвкане. Но сигурно има и други фактори.
И затова налепите по езика — както и много други симптоми — са само едно
указание, при това съвсем неспецифично, за възможно заболяване. Те не могат да бъдат признак на влошаване или оздравяване.
Покрай обикновените белезникаво-жълти налепи по езика съществуват и такива, които имат по-отчетлива връзка с болестни процеси. Нека си припомним налепите от гъбички (coop, млечница). Може да се появи дори и тъмен „космат език“. Но при него налепите, които наподобяват косми, всъщност не са същински косми (такива не се появяват нито по зъбите, нито по езика), а само крайно удължени папили от повърхността на езика. Срещат се и други изменения по неговата повърхност (например силно изглаждане, атипично зачервяване, „малиново“ оцветяване), които възникват при липса на желязо, инфекции, скарлатина и други и които имат диагностично значение.
Езикът играе важна роля в процеса на храносмилането. Той размесва хранителната каша, оформя я като топчица (болус) и я транспортира към задната част на небцето, където рефлексно се предизвиква актът на гълтането. Без езика нормалното дъвкане би било невъзможно (това чувствуваме сами понякога, когато след посещение при зъболекаря упойката още не е престанала да действува).
Езикът отговаря и за вкусовото усещане. Въпреки голямото разнообразие, което ни поднася изтънченото готварско изкуство, съществуват само четири вида вкусово усещане, от които като една пъстра картина е съставена цялата палитра от нюанси, като се започне от храната в стола и се стигне до менюто на чревоугодника. За всяко едно от основните видове вкусово усещане — сладко, кисело, солено, горчиво — на повърхността на езика има определени рецептори (хеморецептори). Вкусовите папили за сладко се намират на върха на езика. Соленото се усеща на върха и по ръбовете на езика. Киселото се регистрира по външните ръбове. А вкусовите папили, които възприемат горчивия вкус, се намират в основата на езика. По този начин се обяснява обстоятелството, че понякога при вкусване с върха на езика горчивият вкус на дадено ястие не се усеща и едва по-късно се долавя „горчивината“. Това проличава най-ясно при опитване на един коктейл с вермут. Една солена хапка също може да ни се стори „поносима“, ако я отпратим бързо в задната част на устата.
Трябва да изтъкнем още, че структурата на вкусовите папили като „химични“ органи е причината някои храни едва след по-продължително дъвкане да разгънат изцяло вкуса си. Съдържащите се в тях вещества трябва най-напред да се разтворят в слюнката и занесат до хеморецепторите. И така да оставим едно лакомство да ни „се разтопи в устата“, това означава да следваме един напълно физиологичен принцип. Съмнително е обаче дали човекът има много добър вкус. Човек притежава около хиляда вкусови папили, докато кравата има 90 000. Дори и свинята разполага — поне що се отнася до броя на вкусовите папили — с пет пъти по-добър вкус от човека.
За пълнота ще споменем, че отделни вкусови телца се откриват и вън от езика, по лигавицата на устата.
Originally posted 2020-11-24 14:50:54.
