За „пародонтозата“ се говори много, всъщност тя се среща доста рядко. Това е специална форма на големия брой заболявания на венците (пародонтопатии), които наистина са много чести.
След 35-годишна възраст загубата на зъби се дължи повече на заболяванията на венците, отколкото на кариеса.
Заболяванията на венците могат да имат предимно възпалителен или предимно дегенеративен характер. Възпалителните заболявания на венците също като кариеса възникват като последствие от налепите и ако не се вземат мерки, се развиват прогресивно. Отначало се засяга само ръбът на венеца, по-късно един по-широк участък, а най- после процесът преминава и върху костта. Поради образуване на джобчета във венеца зъбите се разклащат и с напредване на възпалението започват да изпадат. Но до там не би трябвало да се стигне, защото преди това периодонтопатията минава през една продължителна фаза на развитие, по време на която пациентът има редица оплаквания (кървене от венците, лош дъх от устата, налепи, зъбен камък, разхлабване на зъбите). Решаващ момент и тук, при заболяванията на венците, е профилактиката посредством най-строга хигиена на устата. Освен отстраняване на налепите и създаване на хигиенична среда в устната кухина от голямо значение е и масажът на венците с четка. Засиленото кръвооросяване прави венците по-устойчиви и допринася за разнасянето на застояли течности от тъканите.
Зъбни протези
И така нашите усилия са насочени към едно нормално и несмущавано развитие на дъвкателната система. През първите десетилетия най-важното е да се избегне кариесът. Но ако отделни зъби заболеят от кариес, трябва да се предотврати неговото разширяване и да се поправят дефектите с помощта на пълнежи. Ако вследствие на кариес, заболяване на венците или травма се стигне до загуба на зъби, тогава може да помогне само поставянето на изкуствени зъби. Може да се изработи например неподвижен мост, т. е. към двата съседни зъба се прикрепя едно междинно звено, което покрива мястото на липсващия зъб. При по-големи или повече на брой липси понякога вече не е възможно да се поставят мостове, така че става нужда от направата на частична подвижна протеза.
В крайния стадий се стига до беззъбие. Тогава за възстановяване на дъвкателната и на фонетично-естетическата функция остава като единствено средство само цялостната протеза. Тъй като в случая се касае за „изкуствен орган“, пациентът трябва тепърва да се приучва към него.
С помощта на по-настойчива здравна просвета, усъвършенствувано флуориране на питейната вода, целенасочено въздействие върху хранителните навици и други профилактични мероприятия постепенно ще се постигне едно намаление във възникването и разпространението на кариеса. Същевременно развитието на по-качествени материали ще позволи прилагането на по-трайна, а и естетически по-качествена консервативна и протезна терапия. Така както се проучва имплантирането и трансплантирането на други органи, така и при зъбите се провеждат подобни изследвания. Със създаването на биологично по-добре поносими материали ще стане възможно да се имплантират отделни зъби или зъбни групи след изпадането им. Досегашните работи в тази насока още не позволяват широкото им приложение на пациенти.
Originally posted 2020-11-30 14:24:49.
