Апендиситът (апендикс = израстък, червеобразен израстък; ит = възпаление) се числи към най-честите хирургични заболявания в млада възраст. Сред лаиците то е много популярно и почти всяка болка в корема се съобщава на лекаря като „дразнене на сляпото черво“.
Това е преувеличено.
При все това възпалението на този придатък към сляпото черво съвсем не е едно невинно заболяване (въпреки че понякога твърде рано, а затова и твърде често се лекува оперативно).
Червеобразният израстък понякога се нарича и „тонзила на червата“, значи един вид „чревна сливица“, защото това дебело колкото молив образувание с тесен лумен съдържа много лимфни клетки. Ако тръгнем по това сравнение, то апендиситът не ще бъде нищо друго освен една „ангина на червата“, едно необикновено и съвсем неточно обозначение (ангина = теснина). Но сравнението не е и съвсем неудачно, поне като имаме пред вид сходния реактивен механизъм.
Не е вярно, че погълнати черешови костилки или други чужди тела могат да се превърнат в причинни агенти за възникването на апендисита — както твърдят някои загрижени родители. Обяснението е много просто: луменът е твърде тесен, за да послужи като „уловител на нечистотии“. Вярното е, че след възпаление, локално дразнене, поселяване на атипични бактерии и други подобни настъпва една съпътствуваща реакция на лимфната тъкан. В такъв случай (както при фарингеалните сливици) може да се получи подуване на лимфния апарат (т. нар. дразнене на сляпото черво, серозен апендисит) или загнояване (гноен апендисит). Поради слепване на отвора на червеобразния израстък гнойта може да се застои, тънкият израстък да се подуе (емпием) и да се превърне в болезнен гноен мехур. Ако тънката стена се скъса, гнойта се излива в коремната кухина (перфорация) и предизвиква тежък гноен перитонит. Това усложнение е опасно и затова при признаци на апендисит се пристъпва колкото може по-бързо към операция.
Често пъти се смята, че диагнозата на апендисита се поставя много лесно и сигурно, или пък — нека си признаем открито — се проявява една необоснована критичност по отношение на лекарските възможности („Не можаха да познаят един апендисит…“)
Това е неоснователно! Разпознаването на апендисита само при обикновен преглед, т.е. без хирургично вмешателство и без лабораторни изследвания, съвсем не е лесно. Признаци ге — болки в дясната долна част на корема, могат да настъпят по най-различни поводи, например възпаление на яйчниците, газове в червата, възпаление на жлъчния мехур, което се излъчва надолу, сраствания в коремната кухина, възпаление на пикочния мехур, а дори и невралгии от изменения в гръбначния стълб, аномалии на стъпалата, разтягане на коремната покривка и много други. И така не във всички случаи червеобразният израстък е този, който болезнено напомня за себе си.
Типичните болкови точки (точка на Мак Бурней в средната третина на линията между пъпа и хълбочния гребен), т. нар. болки при отпускане след натиск върху лявата коремна половина или болката при ректално изследване — всички те могат да липсват, защото винаги зависят от положението на червеобразния израстък. А то от своя страна — както вече казахме — варира много силно. Не винаги е налице и разликата между ректалната и аксиларната температура, която се смята за типичен признак.
Правилно е, разбира се, при деца и млади хора с температура и локализирана болка в корема винаги да се обсъжда възможността за апендисит и да се търси лекарска помощ. Често пъти едно краткотрайно стационарно наблюдение или някои прости лабораторни изследвания изясняват причините за оплакванията.
Самата операция е една малка невинна интервенция, която завинаги премахва страха, защото един изрязан червеобразен израстък вече не може да се възпали. Но във всички случаи се пазете от бабешките съвети — които съвсем не са мъдри — за приложение на локална топлина при болки в долната част на корема. Болките настина стихват, а и при редица други оплаквания това дава добър ефект (например при газове в червата), но при т. нар. възпаление на сляпото черво могат да се получат много опасни последици, защото топлината засилва възпалителния процес и може да ускори една възможна перфорация. Напротив: мехур с лед, студени компреси — ето какво трябва тук. Преди пристигането на лекаря не трябва да се дават и никакви болкоуспокояващи медикаменти, защото ще се замъгли симптоматиката и лекарят може да се заблуди относно диагнозата. Същото се отнася и до медикаментозното сваляне на температурата.
Originally posted 2020-11-26 14:24:49.
