Диарията не е болест, а само симптом. Тя настъпва, когато чревната дейност по различни причини се наруши, когато мотилитетът на червата се засили и хранителната каша преминава твърде бързо през червата, когато се затрудни резорбцията на течности от червата или пък секрецията на течности и храносмилателни сокове се засили поради възпаление на лигавицата.
Спектърът на причините започва от химични дразнения (вредни вещества, химикали, слабителни лекарства, „развалени храни“), минава през бактериални въздействия (дизентерия, холера, ентерит, паразити) и стига до нервни и психични фактори (диария преди изпит, въздействие на медикаменти върху вегетативната нервна система) или реактивни процеси (диария след дълготраен запек, след клизма и други подобни). Понякога отделните причини не могат да се разграничат една от друга или пък диарията настъпва като придружаващо явление при други основни заболявания.
Спектърът на действие на някои слабителни средства ни показва по колко различни начини може да се окаже влияние върху нормалната чревна дейност. Хлъзгащите вещества (свещички с глицерин) само увеличават хлъзгавостта на изпражненията и по този начин улесняват изкарването им навън, същото се отнася и до парафиновото масло. Солените слабителни лекарства (например Карлсбадска сол, сулфатни води и др.) свързват течностите, те спират всмукването на течности от червата, дразнят лигавицата и по този начин предизвикват засилена продукция на слуз и повишено отделяне на течности. Така се осъществява един доста „драстичен“ слабителен ефект. Други слабителни медикаменти, като например прословутото рициново масло или дериватите на фенолфталеина, действуват директно върху мотилитета на червата, по същия начин както и препаратите, които възбуждат симпатикуса.
И така съвсем не е безразлично дали, кога, колко време и какъв препарат ще се взима като слабително средство. Организмът много бързо свиква с такива лекарства. Поради известно нагаждане на червата към постоянното дразнене тяхната ефективност намалява, червата един вид отвикват да се изпразват „сами“, без такива помощни средства. Злоупотребата със слабителни медикаменти се числи към една от най-честите и съвсем не невинни грешки при употребата на лекарства.
Диарията може да се появи и в случай че съществува свърхчувствителност на чревната лигавица към някоя съставка на храната (гастроинтестинална алергия).
Най-известни са реакциите срещу млечни белтъци. Има много пациенти, които не „понасят“ мляко или млечни произведения и редовно реагират с диария след тяхното поемане. Подобни реакции трябва да се познават. В такива случаи диариите ще изчезнат само тогава, когато се избягват упорито причинните хранителни фактори.
Диарията не е само обременителна и досадна. Поради бързото си преминаване през стомашно-чревния тракт храната не може да се обработи, хранителните вещества са загубени за организма. И което е още по-важно: с течните изпражнения организмът губи голямо количество собствени пълноценни белтъчини (храносмилателни ензими, които нормално се резорбират обратно) и много соли. Като си представим, че по този начин могат да се загубят средно около 8 до 10 л храносмилателни секрети дневно, които съдържат 10 г чисти храносмилателни ензими, виждаме колко е голяма „загубата“. Особено при децата диарията може да доведе много бързо до силно обедняване на сол и „обезводняване“, които без упорито лекарско лечение (а това означава не само пиене на течности!) могат да станат опасни за живота. На диариите в детската възраст, особено при най-малките, трябва винаги да се гледа сериозно.
Децата имат много по-малък запас от течности, отколкото възрастните.
Загубата на соли и течности може да предизвика най-различни смущения (гърчове, загуба на съзнание, нарушения на дихателната функция, задръжка на урина и много други).
Разбира се, всичко казано важи само за тежките дълготрайни диарии. Една случайна диария вследствие на грешка в диетата съвсем не е повод за спешно посещение при лекаря.
Голямо значение имат инфекциозните диарии, особено дизентерията. При неспазване на хигиена, чрез контактна инфекция или по пътя на хранителните продукти причинителите, които се отделят с изпражненията, могат да се разпространят и да доведат до епидемия.
В такива случаи стриктното спазване на чистота предпазва не само нашето собствено здраве и това на близките ни, но и здравето на околните. При всяко подозрение за инфекциозно чревно заболяване трябва да се изясни причината. За тази цел се взимат или секрети от ануса, или се изследват малки проби от изпражнения.
Originally posted 2020-11-26 14:30:11.
