Язвите в стомаха, респ. в дванадесетопръстното черво, съвсем не са редки. Те засягат предимно мъже на средна възраст. Слабите хора боледуват по-често, което обаче не изключва появата на язва при пълни жени. Фактът, че пушачи и неспокойни души, които са изложени на много стресове, имат по-голямо предразположение към това заболяване, личи от описанието на регулаторните механизми.
Стомашната язва (същото се отнася и до язвата на дванадесетопръстника) най-често представлява кръгъл дефект на лигавицата. Той може да стигне до дъното на мускулната стена. Ако се засегне и мускулната стена, язвата може да „пробие“ (перфорация) и да причини опасен за живота перитонит. Ако в основата на язвата се отвори някой по-голям кръвоносен съд, могат да настъпят и значителни кръвоизливи в стомаха. Малките кръвоизливи са много чести при стомашните язви, без да причиняват промени в цвета на изпражненията (катранени изпражнения = черни като смола изпражнения поради смесването на кръвта със солната киселина от стомаха).
Въпреки че все още не са известни всички фактори, които причиняват или допринасят за възникването на една язва, все пак едно е сигурно: поради увеличената продукция на солна киселина или поради нарушение на защитните механизми на стомашната стена (по-специално като резултат от малки наранявания на лигавицата или поради ограничени нарушения в оросяването) се стига до там, че солната киселина и пепсинът засягат пряко стомашната стена, един вид я смилат и по този начин пробиват „дупка“ в лигавичния тапет.
Създава се порочен кръг: възникналото възпаление по рефлексен път предизвиква по-интензивно отделяне на стомашна киселина, което улеснява развитието на язвата, и т. н.
Язвата в стомашната стена е по-уязвима от останалия лигавичен слой, който е съставен от киселиноустойчиви клетки. По тази причина мъничкият в началото дефект се разширява. Жертва на самосмилането стават все по-големи участъци от стомашната тъкан. Най-после се образува една относително голяма язва с дълбок кратер, който стига до мускулната стена. При разрушаването на тъканите могат да възникнат (много често) малки кръвоизливи от разтворени лигавични съдове. Тези примеси от кръв към хранителната каша се променят под въздействието на солната киселина, смилат се и се оцветяват в черно (катранени изпражнения). В кратера често пъти се образува малък кръвен съсирек. Тази кръвна запушалка покрива дъното на язвата и по този начин я предпазва от действието на разрушителния стомашен сок. Но тази защита не е трайна. Тъй като, както вече казахме, стомахът извършва много интензивни движения и никога не може да остане напълно „в покой“, заздравяващата язва наново се отваря. По този начин се обяснява продължителното развитие на една язва. Ако улкусът (латинското наименование на язвата) заздравее, обикновено се образува малък звездовиден белег. На това място от стомашната лигавица, което е един вид само закърпено, но функционално не е напълно възстановено, относително често се получава така, че един нов агресивен акт на стомашната киселина преминава успешно, т. е. тук поради намаленото съпротивление се появява нова язва.
Язвите най-често се придружават от значителни болки. В зависимост от локализацията на язвата в стомаха болката може да бъде най-силна непосредствено след ядене (ранна болка) или в часовете между храненията (болка на гладно). Ранната болка е типична за стомашната язва. Дразненето от храната стимулира образуването на стомашната киселина, стомахът се активизира, което усилва болките. Късната болка, или болката на гладно, настъпва преди всичко при язва близо до изхода на стомаха (пилора) или в дванадесетопръстното черво (дуоденален улкус). На гладно киселата хранителна каша действува интензивно върху долния, близкия до червата участък на стомаха и по такъв начин предизвиква болковите атаки. Но тези разновидности на болката, които имат голямо значение за установяване локализацията на язвата; не винаги могат да се ограничат толкова точно, защото един придружаващ гастрит причинява и дифузна болка, която е независима от храненето.
Все още не е ясно как да се обясни отчетливото сезонно зачестяване на язвите. Пациентите с болен стомах знаят, че „стомахът им е особено чувствителен“ през пролетта и късната есен и че тогава редовно могат да очакват появата на оплаквания. Има дори доказани връзки между кръвната група и честотата на стомашната язва, които не са изяснени още в подробности, но без съмнение се обясняват с имунологични процеси.
Безспорна е връзката, която съществува между честотата на стомашната язва и определени качества и особености на характера. Наистина тази връзка не е до там линеарна, че да може появата на една стомашна язва да послужи като основание за присъждане на висока награда за проявено изключително усърдие.
Винаги са налице много фактори, които действуват както отвън (влияние на околната среда), така и отвътре (конституция, диспозиция) и по този начин предизвикват появата на улкусна болест. Тясната връзка между психическите и физикалните симптоми (психосоматична медицина) се доказва много отчетливо при стомашната язва.
Склонност към заболяване от язва имат по-специално много съвестни, амбициозни, старателни, извънредно екзактни, затворени личности, които „гълтат навътре“ всички ядове. Абонамент за стомашна язва притежават сякаш и прекомерно обременените хора, които са „изложени на стрес“.
В тези взаимоотношения няма нищо мистично. Те се обясняват с тясната връзка на стомашната функция с психични и централнонервни фактори и с регулацията от страна на вегетативната нервна система.
Все пак тези механизми не са толкова прости, за да трябва стомашната язва във всички случаи да се разглежда като квитанция за едно свръхобременяване донякъде по собствена вина.
Самоволното приемане на препарати може да бъде вредно
Язвите на стомаха и на дванадесетопръстника могат да се срещнат и заедно. Едно и също по принцип важи и за двете локализации. Дуоденалните язви (дуоденум = дванадесетопръстно черво) обаче оздравяват по-лесно и често пъти са по-малко болезнени. Терапевтичните възможности зависят от причинните моменти. На първо място трябва да се погрижим за един регулиран начин на живот. Ако не се измени трескавата припряност на нашия жизнен стил, ще останат без успех и най-интензивните лекарски грижи. Но отказването от припряност в никакъв случай не означава бездействие (то евентуално може да предизвика много по-голям стрес). Втори принцип е щадящата диета, която колкото може по-малко да обременява стомаха. Трябва да се откажем преди всичко от богатите на мазнини, силно запържени и силно подправени ястия, тъй като те — както посочихме още в началото — са силни дразнители на стомашната секреция. В зависимост от резултатите, получени при прегледа, се предписват и медикаменти, които свързват киселините. Но и тук ще изтъкнем, че всяко самоволно приемане на тези препарати може да бъде много вредно. Производството на стомашен сок — съзнателно го описахме толкова подробно — представлява сложен регулационен кръговрат. Ако стомашната киселинност се неутрализира безкритично, след това може да се получи компенсаторно дори една увеличена продукция. В тази връзка голяма предпазливост се налага и по отношение на все още любимата сода бикарбонат. Тя наистина свързва и неутрализира солната киселина, но образуваният въглероден двуокис предизвиква не само неприятни оригвания, но представлява и един силен дразнител на стомашната стена, който води до повишена продукция на стомашен сок.
С по-нови медикаменти се правят опити да се премахне специфичното действие на вегетативните нерви върху стомаха и един вид вътрешно да се намали отделянето на солна киселина. Това донякъде се удава, но трябва да сме наясно, че с такова лечение се премахват само проявите, симптомите, резултатите, но не се коригира причинното нарушение (неправилният начин на живот). Таблетките никога не могат да заменят здравия разум!
Язвите спадат към сферата както на интерниста, така и на хирурга. Една язва, която възниква за първи път и при която не се установява тенденция към поява на усложнения, най-напред ще се лекува „конвенционално“, т. е. с диета, медикаменти и съвети за съответен начин на живот. Но ако язвата започне да се обажда всяка година, и то на все по-малки интервали, ако е много голяма, показва склонност към кръвоизливи или перфорация, тогава е показано хирургично лечение. Хирургът ще направи класическа стомашна резекция (наречена Билрот II на името на австрийския хирург) и ще отстрани долните две трети на стомаха. По този начин се премахват клетките, които произвеждат хормона гастрин и с това засилват секрецията на стомашен сок. Освен това този участък е най-често седалище на стомашните язви. С интервенцията отпадат следователно както „засегнатият орган“, така и образуващите гастрин клетки като причинен, респ. посреднически фактор. Операцията вече е станала рутинна и дава добри резултати. Остатъкът от стомаха наистина има малък обем, но той е напълно достатъчен за правилната храносмилателна функция. Могат да настъпят известни оплаквания, защото при тази интервенция се премахва и изходът на стомаха и се осъществява директна връзка между остатъка от стомаха и бримката на тънкото черво. Но и тази промяна в анатомичните съотношения в повечето случаи се понася добре функционално. Напоследък все по-голямо значение придобиват т. нар. съхраняващи стомаха операции. При тях не се отстранява долната част на стомаха, а се прерязва нервното сплетение на вагуса (ваготомия). Така се премахва въздействието на нервната система, която усилва секрецията, намалява се продукцията на солна киселина и се изключва факторът за образуване на язвата. Но тази оперативна техника не може да се прилага при всички болни. Освен това за нея е нужен специален опит и затова тя засега намира приложение само в определени медицински центрове.
Изгарянето на язвата с лазерни лъчи, или електрокоагулация, не се оказа ефективно.
Често се поставя въпросът, дали стомашната язва представлява предстадий на стомашния рак или не. Въз основа на обширен статистически материал и дългогодишни наблюдения може да се твърди, че болните от стомашна язва не са изложени със сигурност на по-голям риск да заболеят от рак. Но трябва да подчертаем, че понякога стомашният рак може да се появи привидно като язва и че съществуват и общи причинни фактори — например тютюнопушенето. Че възникването на стомашен рак също има връзка с начина на живот, показват международните статистики, според които в Япония той е много по-чест, отколкото у нас.
Диагнозата стомашна язва трябва да се поставя само от лекар. Не може и не трябва да се теглят заключения за наличието на язвена болест поради сходство на симптомите, защото подобни оплаквания могат да възникнат и при гастрит, и редица други възпалителни изменения в коремната кухина. Диагнозата по правило се поставя с помощта на рентгеново изследване, при което се гълта бариев сулфат — контрастно вещество, което „хвърля сянка“ върху рентгеновата снимка. Провежда се и ендоскопско изследване. Отрицателната рентгенова находка не е абсолютно сигурно доказателство, че не съществува стомашна язва. Кръвни съсиреци могат да запушат кратера на язвата и по този начин да попречат на контрастното вещество да маркира „дупката“. Но в такива съмнителни случаи едно ендоскопско изследване решава въпроса.
При все че улкусната болест е типично заболяване на т. нар. средна възраст, на продуктивната възраст, срещат се и случаи на заболяване при младежи и дори при деца, макар и много рядко.
Тъй като, както казахме, главната храносмилателна функция се осъществява в тънкото черво, при язва телесното тегло може да се запази. Често пъти дори — колкото и парадоксално да звучи — при болни от язва се наблюдава наддаване на тегло, защото понякога от страх пред мъчителната болка на гладно те поемат по-често и по-голямо количество храна. Следователно наддаването на тегло не е доказателство против наличието на язва.
При стомашната язва (в повечето случаи през втората половина на живота) и при язвата на дванадесетопръстника (най-често при по-млади пациенти, четири пъти по-често при мъже, отколкото при жени и, общо взето, най-честата форма на стомашно-чревната язва) се препоръчва една и съща основна диета въпреки различията в локализацията, честотата, размера и начина на лечение. Видоизменения трябва и може да има в зависимост от съответните хранителни навици и индивидуалните възможности на пациента. Все пак трябва да се съблюдават някои основни принципи:
Строго забранени са:
никотин, алкохол, силно кафе, силен черен чай, силно подправени ястия, кисели ястия.
Би трябвало да се откажем от:
твърде горещи и твърде студени ястия
(също и от сладолед!),
солена херинга, рибни консерви,
пържена и пушена риба,
твърдо сварени яйца, яйца на очи,
яйца с шунка,
пържено месо, пушено месо, тлъст салам, твърд салам,
животински мазнини, тлъсти сосове,
месен бульон с много мазнина и подправки, сурови плодове, варива, краставици, целина, зеле (!),
ряпа, салата, спанак, черен хляб, мазни сладкиши.
Препоръчват се:
мляко и млечни произведения (извара, нетлъсто сирене), млечни ястия, ровко сварени яйца, масло (в малки количества), бял хляб, сухар, кремове, каша от грис, пюре от картофи, варено месо, варена риба, ориз,
варени плодове, пюре от ябълки, надробено крехко месо (птици).
Originally posted 2020-11-26 12:00:40.
