Дванадесетопръстно черво
На старите анатоми не им липсвала фантазия. Подковообразният чревен участък, който представлява съединително звено между стомаха и същинските черва, няма никакви издутини с формата на пръсти, които да са станали причина той да бъде кръстен с такова необикновено име. Тълкуванието му е, че при възрастния човек това черво било дълго колкото ширината на 12 пръста. Мярката е много неточна, но терминът е придобил гражданственост в международен мащаб.
При рентгеново изследване на прехода от изхода на стомаха (вратар, пилор) към дванадесетопръстника се вижда един участък с форма на луковица, наречен булбус. Интересно е, че на старите анатоми тази необикновена структура не е правила впечатление. Обяснението е, че тази форма е резултат от определен мускулен тонус, поради което на трупа не може да се забележи.
Този булбус има голямо медицинско значение, защото е предпочитано седалище на язви, а от неговата деформация се съди за прекарани по-рано стомашни язви. Той е един вид граничен участък, тъй като киселото стомашно съдържание преди навлизането си в тънкото черво трябва да се неутрализира, за да могат чревните ферменти да разгънат своето действие. Това особено положение безспорно обуславя и особеното предразположение на този участък към определени заболявания.
В дванадесетопръстника се влива големият изходен канал на жлъчния мехур, респ. на жлъчните пътища на черния дроб, както и — а в повечето случаи заедно с него — изходният канал на задстомашната жлеза. Този чревен участък също е изграден от няколко слоя. Най-отвътре се намира лигавицата, която притежава многобройни власинки, с които се увеличава активната й повърхност. В основата на власинките се намират изходните каналчета на по-малките чревни жлези. Мускулният слой е значително по-тънък от този на стомаха, но също „се тонизира“ и осигурява подвижността на чревната стена. Цялото дванадесетопръстно черво е фиксирано към задната стена на коремната кухина и е по-малко подвижно от останалите чревни бримки (които обаче навсякъде са свързани с мезентериума и затова не могат — както някои се опасяват — да се преплитат).
Тънко черво
В лявата горна коремна половина дванадесетопръстното черво преминава в тънкото черво, което е дълго от 3 до 5 м (а понякога дори 11). Тънкото черво е същинският храносмилателен орган. По време на този дълъг пасаж всички ферменти разгръщат своята пълна ефективност, необходимите за организма субстанции се поемат, а вредните вещества се излъчват към лумена на червата.
Целият тънкочревен пакет е разположен в средната част на корема под формата на безбройни бримки, които могат да се сравнят с нагънато въже за простиране, и е прикрепен към една мезентериална лента, която минава в напречна посока и в която се намират кръвоносни и лимфни сътове, а също и нерви. Лигавицата със своите власинки прилича на кадифе; мускулната стена е относително тънка, а отвън чревните бримки са покрити с част от перитонеума.
На фигурата е представен строежът на тънкото черво и структурата на власинките, благодарение на които повърхността на чревната лигавица става значително по-голяма.
Originally posted 2020-11-24 15:48:22.
