В стомаха хранителната каша престоява различно дълго време в зависимост от вида на храната; след като бъде смесена добре с храносмилателните сокове, тя се придвижва рефлексно на порции към съседното дванадесетопръстно черво. За тази цел здравият сфинктер при изхода на стомаха се отваря в момента, в който до него стигне една силна перисталтична вълна. Никога цялото стомашно съдържимо не се изпразва в тънкото черво наведнъж. (Това може да се случи само понякога след операция на стомаха и да причини диария и смущения в храносмилането.)
Тънкото черво — нека подчертаем още веднъж — има решаващо значение за храносмилателната функция. Дори и след почти пълно оперативно отстраняване на стомаха е напълно възможно да се живее без осезаемо нарушение на нормалното храносмилане.
В тънкото черво се осъществяват както ритмични махаловидни движения, така и перисталтични прищипвания на стената, които довеждат до още по-добро смесване на чревното съдържимо и служат за по-нататъшния му транспорт. Ще прибавим и активните, един вид помпещи движения на многобройните гънкочревни власинки, които по този начин ускоряват резорбцията и придвижването на хранителните вещества. Съдържанието на червата се разклаща около 10 до 20 пъти за една минута, а 8—10 пъти в минута преминават перисталтични вълни. Тези движения предизвикват чревни шумове, които са важни за лекарската диагноза и които понякога се чуват като досадно „куркане“. И тук съществуват ясно изразени централнонервни и вегетативни влияния. Дразненето на вагуса ускорява чревната дейност, а дразненето на симпатикуса или потискането на вагуса води до лениви черва. Нормално чревното съдържимо се придвижва с около 2 см на минута. При патологично повишена чревна подвижност (например при диарични заболявания) тази транспортна скорост може многократно да се увеличи.
Все още никак не е ясно точно по какъв начин става регулирането на чревните движения. Касае се за едно много сложно взаимодействие на отделните мускулни влакна в чревната стена. Характерното е, че винаги — без изключение — перисталтичната вълна минава от стомаха към изхода на червата. Дори и при крайно ускорен чревен мотилитет (подвижност) няма „заден ход“. Правени са опити с животни, на които оперативно бил изрязан един къс от червата и след това бил зашит в обратна посока. Въпреки това движението на червата пак се осъществявало в нормалната посока.
В тънкото черво се произвеждат, отделят и оказват своето действие многобройни различни ензими. Смята се, че ежедневно там се отделят 2 до 3 л секрет (без да се броят секретите на задстомашната жлеза и жлъчката, които също действуват в червата).
Дългото тънко черво, което благодарение на власинките има невероятно голяма повърхност, представлява главният орган на резорбцията. Ако се ускори пасажът през тънкото черво, всмукването на хранителните вещества няма да може да става в достатъчна степен. И затова, когато се наложи оперативно отстраняване или скъсяване на тънкото черво, неминуемо настъпва влошено изхранване на организма дори ако храната съдържа най-пълноценни вещества с голямо съдържание на енергия.
Функция на дебелото черво
В дебелото черво става преди всичко сгъстяване на химуса, както и бактериално разлагане на трудно усвоими хранителни съставки. Тук се извършва и разпадане на белтъчните вещества, от което се образуват чревните газове. Бактериалното разлагане има значение преди всичко за образуването и всмукването на витамини.
Ако се наруши този нормален процес, настъпват нежелателни и досадни гнилостни процеси (подуване от газове, метеоризъм).
Originally posted 2020-11-26 11:43:03.
